3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 262

София, 08.03.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 39/2011 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 430 от 27.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 635/2010 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Районен съд – Велики Преслав разпореждане от 01.09.2010 г. по ч. гр. д. № 414/2010 г.С първоинстанционния акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба вх. № 3684/02.08.2010 г. за отмяна на постановеното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Счита, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са преценили правилно основанието, на което е образувано заповедното производство, а именно – по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 5 ГПК, а не на заповед за изпълнение по чл. 410, т. 2 ГПК, както и че не е съобразена императивната разпоредба на чл. 425, ал. 2 ГПК, вменяваща задължение на съда, когато констатира използването на неправилен образец на заявление, да даде на заявителя указания за отстраняване нередовността на заявлението чрез прилагане на съответния образец.

Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Според частния касатор, въззивното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото процесуалноправни въпроси: за задължението на съда да прецени правилно основанието,...