О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1928

гр. София, 23.06.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Господинова

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 2794 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трудова производителна кооперация М. Д.“, [населено място] срещу решение № 932/12.08.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 699/2024 г. от Софийския апелативен съд в частта за отмяна на решение № 261329/01.12.2023 г. по гр. д.№ 5226/2020 г. на Софийския градски съд и отхвърляне на предявените от касатора против „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 24319,39 лв. до претендирания размер от 141158,32 лв., представляваща обезщетение за ползване на трафопост с идентификатор 56722.652.409.05 по КККР на [населено място] за периода 01.01.2015 г. – 01.12.2017 г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над 12815,25 лв. до претендирания размер от 25474,46 лв., представляваща получена без основание цена за достъп и пренос на електрическа енергия за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД за периода 01.01.2016 г. – 17.12.2019 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор е собственик на трафопост с идентификатор № 56722.652.409.5 по одобрената кадастрална карта на [населено място], който се е ползвал от ответника пред исковия период от 01.01.2015г. до 31.12.2017 г., като ищецът се е легитимирал с нотариален акт от 2000 г. за целия имот, включващ земя и сгради, в който е разположен и трафопостът. Правото на собственост е било установено и с влезлите в сила две предходни съдебни решения на РС [населено място] (по гр. д. № 4619/2014 г. и по гр. д.№ 7079/2016 г.), с които ответникът е бил осъден да заплаща на ищеца обезщетения по чл.59 от ЗЗД за предходни периоди до 2015 г.

Решаващият състав е посочил, че се претендира обезщетение само за ползването на трафопоста, който е собственост на ищеца, но не и за захранването към другите свързани с този трафопост крайни получатели или електрически уредби. Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е счетено за неправилно, тъй като е определено по заключение на вещи лица, в което е включено ползването не само на процесния трафопост, но и други три трафопостта свързани с този – ТП151, ТП216 и ТП449 и електрическите кабели осъществяващи връзките с другите две фирми, получаващи електричество чрез този трафопост – Окр. съюз на ТПК и МВА Плевен, чрез оценяване на доставките на ел. енергия до тях. Апелативният съд е кредитирал само тези части от приетите по делото заключения, които определят дължимото обезщетение само за процесния трафопост и доставената чрез него ел. енергия на пряко снабдяваните от него – самата кооперация и останалите два потребителя пряко свързани и получаващи ел. енергия – Окр. съюз на ТПК и МВА Плевен, изчислена Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и / или съоръжения до други потребители… Приета е за база пазарната стойност на трафопоста на ищеца ТП71 като ДМА, което за исковия период е в размер на 24319,39 лв.

По отношение на претенцията по чл.55 от ЗЗД е прието, че в трафопоста ел. енергията се доставя на средно напрежение, а излиза на ниско напрежение за захранване на свързаните с трафопоста обекти. Възприето е заключението на вещите лица, че средството за търговско измерване е поставено неправилно, което следвало да е от страната на входа със средно напрежение, а това представлявало отговорност на ответника. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че захранващият трафопоста кабел е собственост на ищеца, като е отчетена липсата на възможност за поставяне на средствата за отчитане от страната на постъпващата в трафопоста електрическа енергия средно напрежение. По отношение на ползването на собствения на ищеца електропровод е посочено, че ищецът би имал право на обезщетение, но по този електропровод се доставяла електрическа енергия и до трафопоста на ищеца. Доставянето и преносът на електрическа енергия били лицензирани дейности съгласно чл.86,ал.1 от Закона за енергетиката и се осъществявали от операторите на електроразпределителната и електропреносната мрежи, като ищецът не осигурявал тези дейности, цената на които е включена в общата доставка на ел. енергия. По тези съображения е преценена разликата в цените, които са фактурирани и тези, които се дължат при правилно поставяне на уредите за измерване върху трафопоста, като е присъдена сумата от 12815,25 лв., която представлявала само разликата в цената за пренос на електрическа енергия.

Въззивният съд е приел, че изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.59 ЗЗД настъпва след покана от претендиращия го, каквато не е била представена за исковите периоди, поради което законната лихва е присъдена от датата на исковата молба.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда въпроса: „Поставянето на уредите за измерване на количеството електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания достатъчно основание ли е да се приеме, че неправомерно е начислена цена на достъп и за пренос по електрическата разпределителна мрежа и същата не се дължи?“, като се позовава на практиката на ВКС по решение № 227/11.02.2013 г. по т. д.№ 1054/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 75/25.03.2013 г. по гр. д.№ 864/2012 г. на І г. о. Развити са съображения че съгласно чл.14, ал.1 ПИКЕ мястото на измерване трябва да е на страната на високото напрежение в мястото на присъединяване, докато в случая измерването е направено в мястото на ниското напрежение, поради което липсвала възможност за установяване с точност на данните и съответно не се дължали никакви цени за достъп и пренос.

Решението по гр. д.№ 864/2012 г. не е относимо към поставения въпрос, тъй като в същото се коментира мястото на поставяне на електромер в сграда етажна собственост. В решението по т. д.№ 1054/2011 г. е дадено разрешение в смисъла на поставения въпрос (че не се дължи цена за достъп и пренос на ел. енергия), но същото е с оглед неправилното измерването на количеството консумирана електрическа енергия - не на границата на собственост между собствения на потребителя кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращи се след тази граница трафопостове. В случая фактите по спора са различни – чрез захранващия трафопоста кабел е доставяна ел. енергия и на ищеца, като в цената се включват цената за достъп и за пренос. Съответно неправилното измерване и разликата в цената се отразява само на цената за пренос на енергия. В този смисъл не се констатира противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.

Вторият въпрос: „Задължен ли е съдът да обсъди и прецени в тяхната връзка всички доказателства по делото, имащи отношение към правнорелевантните факти, така както е предвидено в чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК?“, е обоснован с практика на ВКС по отношение произнасянето в очертания от исковата молба предмет на спора и е заявен и като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съображенията са, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на всички дълготрайни материални активи на кооперацията (сграда, земя, сервитут, електрическа уредба и съоръжение – трафопост), докато съдът е присъдил обезщетение само за ползването на трафопоста.

Съставът на ВКС намира, че поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, тъй като при определяне на обезщетението за ползване са изключени само другите три трафопоста, извън собствения на ищеца. В останалата част относно определянето на обезщетението въпросът е относим изцяло към правилността на решението, като не е налице очевидна неправилност (прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството), поради което касационното обжалване не се допуска.

Третият въпрос: „Законосъобразно и обосновано ли е прилагането на ТР № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС към конкретния казус, в който вземането е на основание чл.59 ЗЗД, а не чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и откога изпада в забава недобросъвестният длъжник по иска по чл.59 ЗЗД?“, е свързан от касатора и с втория въпрос и е основан на довода, че е отправил покана за заплащане на обезщетение за ползване. Посочената покана е от 23.11.2012 г., с която според касатора той е поискал с ответника да сключат договор за заплащане на ползването на собственото му съоръжение. Посоченото писмо е възпроизведено в мотивите на първоинстанционния съд и е с различно от твърдяното от касатора съдържание – покана за сключване на договор за ползване на съоръжението по цена, определена в Методиката за определяне на цените за предоставен достъп … и същото не е възприето като покана по смисъла на чл.86 ЗЗД. Във въззивната жалба на касатора срещу тази част на първоинстанционното решение не са били въведени основания за неправилност, основани на необсъждане на писмото от 23.11.2012 г. Въззивникът се е позовавал на водените предишни дела между страните за заплащане на обезщетение, поради което и апелативният съд е приел, че липсва покана за претендиране на обезщетение за исковите периоди. Изрично е посочено, че вземането става изискуемо от момента на поканата, като „няма как ответникът да предполага, че ще се претендира обезщетение за някакъв период“.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 932/12.08.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 699/2024 г. от Софийския апелативен съд в обжалвана част.

ОСЪЖДА „Трудова производителна кооперация М. Д.“, [населено място] да заплати на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, [населено място] сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: