Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат В. М., срещу решение №56 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. №1996/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 132 от 15.06.2020 год. по гр. д. № 1932/2019 г. на Провадийския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че ищецът Д. С. И. не дължи на касатора сумата 5 414.26 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], № 141, [община], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за което вземане е издадена фактура №[ЕГН]/20.11.2019 г

Според въззивния съд с КП № 1105490/14.02.2019 г. служители на ЕРП Север АД са установили натрупано в регистър 1.8.3 количество ел. енергия в размер на 28004к Втч. Електромерът е свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба № 507087 и изпратен на проверка в БИМ. Протоколът е съставен в присъствието на съпругата на клиента и е подписан от нея, един свидетел и съставителите.От КП № 2665/12.11.2019 г., изготвен от БИМ, ГД Мерки и измервателни уреди, РО-Варна се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба №507084. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3 от 28004.5к Втч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност на измерването на ел. енергия.Видно от становище от 18.11.2019 г., изготвено от Специалист ЕК за начисление на ел. енергия, за периода от 15.02.3018 г. до 14.02.2019 г. е начислена допълнително ел. енергия от 28004к Втч. Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. От представената по делото фактура № [ЕГН]/20.11.2019 г., се установява, че за периода от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. е начислена сумата от 5414.26 лв. От заключението на в. лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е произведен 2015 г. и същата година е минал задължителна проверка. Към 14.02.2019 г. е бил монтиран в обекта на потребление в [населено място], [община]. Срокът му на метрологична годност е 6 години. Извършено е обаче неправомерно софтуерно въздействие на електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи. Ел. енергията в регистрите, които не са визуализирани на дисплея е възможно да е преминала през електромера, но без да е възможно да се твърди това със сигурнаст. По делото не е налице протокол за монтаж на процесния електромер, поради което не може да се каже дали са били нулеви към датата на монтажа на електромера. Натрупаното количество ел. енергия в Т3 според вещото лице е възможно да бъде отразено в Т3 след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера или техническа неизправност, появила се в следствие на други фактори, като например дефектирал хардуер. Аритметически точно е изчислена сумата от 5414.50лв., според цените, определени в КЕВР за процесния период. Към датата на проверката в невизуализирания регистър Т3 показанията са в размер на 28004к Втч.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса Енерго-П. П АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия. Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия. Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява констативен протокол № 2665/12.11.2019 г. на БИМ. Законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел. енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената ел. енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение от тяхна страна. Към датата на извършената проверка-14.02.2019 г. нормите на ПИКЕЕ са отменени в цялост. При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването на допълнителното количество ел. енергия е нямало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период. Същевременно, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. Изобщо липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и приложени корекционните процедури. Представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон - ЗЕ, в регулирането на които държавата, чрез неин орган - КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.

Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги. Не се установява изобщо при какви данни в тарифа 1.8.3. е монтиран процесния електромер 1115031500795403, доколкото не е представен от ответното дружество, понастоящем въззивник протокола за монтаж. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел. енергия в размер на 28004к Втч. от клиента, би могло да се търси плащане, но не е. Още по-малко сумата в посочения размер от 5414.26лв., доколкото не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СТЕ е посочилд, че сумата от 5414.26лв. е математически вярно изчислена, но очевидно за показаните в становището от 18.11.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от КЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват по делото.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни и 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД – сочи се противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д.№ 505/2017г.; решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д.№ 2991/2018г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д.№ 4160/2018г., ІІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответникът по жалбата Д. С. И., съдебен адрес - [населено място], не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите въпроси. Те са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 108.29 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. №1996/2020 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на „Енерго – П. П“ АД, град Варна, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 108.29 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.