Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Б"ЕООД са установени следните задължения: по ЗДДС в размер на 41 676.46 лв. главница и лихви в размер на 13 204.56 лв. и по ЗКПО, както следва: за 2009 г. - 8 838.45 лв. главница и лихви в размер на 4229.15 лв.; за 2010 г. - 658.41 лв. главница и лихви в размер на 281.16 лв.; за 2011 г. - 3 649.76 лв. главница и лихви в размер на 1180.27 лв.; за 2012 г. - 1554.25 лв. главница и лихви в размер на 343.09 лв. и за 2013 г. - 1313.74 лв. главница и лихви в размер на 156.52 лв.
При повторното разглеждане на делото решаващият състав е описал всеки един от доставчиците, дадените обяснения, процесните фактури и приетите от ревизиращите органи факти. Въз основа на тях е приел, че ревизираното лице в процесния период е имало трайно установени търговски взаимоотношения с фирмите доставчици, които разполагат с необходимия кадрови и материален ресурс за осъществяване доставката на стоките, описани във фактурите.
Обсъдени са и изслушаните по делото експертизи, като е прието, че те не оборват констатациите на ревизионният доклад. Фактът, че фактурите не носят подпис на представляващия „Б"ЕООД. Съгласно трайната практика на ВАС във връзка с тези доставки е прието, че отношенията между "Метро кеш енд кери България" ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. С оглед тези съображения по тези фактури следва да се приеме за доказано наличието на доставки на стоки. Осъществените доставки са по 7 бр. фактури за 2013 г. При реализацията на тези стоки и включването им в облагаемия оборот, дружеството отново не е достигнало прага от 50 000 лв. по чл.102, ал.1 от ЗДДС, за да подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС.
Ревизионен акт №Р-16000914002855-091-001/02.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, освен задължения по ЗДДС, установява и задължения по ЗКПО, които не са коментирани изобщо при повторното разглеждане на делото от първоинстанционният съд. АС-Пловдив не е изложил конкретни мотиви, а имплицитно е приел, че РА е законосъобразен. Доколкото задълженията по ЗКПО са следствие от установяваният по ЗДДС, то настоящата инстанция намира, че не са налице основания за формиране на данъчни основи за 2009 г.; 2010 г.; 2011 г.; 2012 г. и 2013 г., в по-големи размери. Съгласно заключението на вещото лице по въпрос трети, след като не са реализирани приходи от стоките по процесните фактури, не следва да се променя отчетния финансов резултат и оборота за регистрация по ЗДДС.
Не се основава на доказателствата по делото и не споделя от настоящият състав становището на прокуратурата, че са изпълнени указанията на ВАС, при връщане на делото за ново разглеждане и решението на съда е правилно постановено. Макар да са описани всички доставчици на ревизираното лице, не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото и са игнорирани събраните в хода на съдебното производство такива, които оборват твърденията на органите по приходите за реалност на доставките по неподписаните фактури. Неубедителен и необоснован е извода на АС-Пловдив, че са налице преобладаващи косвени доказателства за развитието на търговските отношения между страните по сделката, така както е прието в РА.Аистративният съд неправилно е приел, че фактът на неподписването съпоставен с останалите доказателства по делото не може да обоснове извод за нереалност на доставките.
С оглед изхода на делото първоинстанционният съд е възложил сторените разноски в тежест на ревизираното лице. Решението в тази част също подлежи на отмяна, както и определение №1242/20.06.2018 г., с което е изменено в частта за разноските.
Констатираната незаконосъорзаност на РА, налага разноските за настоящето производство по оспорването му да се понесат от ответника. С молба вх.№992/19.01.2016 г., процесуалният представител на „Бурдев“ЕООД е изразил становище по същество на спора и е заявил претенция за присъждане на разноски. Касационната инстанция намира, че същите са доказани в размер на 1400 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие №788/08.10.2015 г. и внесен депозит в размер на 200 лв. за изготвяне на ССчЕ и в размер на 200 лв. за изготвяне на СГЕ.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, на отмяна подлежи и определение №1242/20.06.2018 г., като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен.
Мотивиран така, настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1010/08.05.2018 г., постановено по адм. д.№3144 по описа на Административен съд гр. П. за 2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА №Р-16000914002855-091-001/02.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №659/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция“ОДОП“-Пловдив, с който на „Бурдев“ ЕООД са установени следните задължения: по ЗДДС в размер на 41 676.46 лв. главница и лихви в размер на 13 204.56 лв. и корпоративен данък за ревизирания период в общ размер на 16 014.61 лв. главница и лихви в общ размер на 6 190.19 лв.
ОТМЕНЯ определение №1242 от 20.06.2018 г., с което е изменено решението по същото дело в частта за разноските.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив да заплати на „Бурдев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.[населено място], [адрес], представлявано от Р.Б-управител, сумата от 1400 лв., представляваща разноски в производството. Решението е окончателно.