Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д.С, [населено място], против решение № 5059 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7218 по описа за 2017 г. на Административния съд София - град, в частта, с която чрез изменение е потвърден Ревизионен акт № Р-22002216005678-091-001/03.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 657/02.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София /ОДОП/ при ЦУ на НАП относно допълнително начисления ДДС в размер на 100 282,55 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение в тази част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага подробни мотиви за необоснованост на решението и оспорва като неправилен извода на съда за липса на доказателства за „непреодолима сила“ във връзка с документирания брак. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата на лицето и да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София оспорва чрез процесуален представител юрк.. З, касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002216005678-091-001/03.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 657/02.05.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с който на Д.С, [населено място] с ЕТ „Д.С“ за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г. са определени задълженията по ЗДДС в размер на 100 349,16 лева на основание чл. 79, ал. 3, след проведена втора ревизия за процесния период. С обжалваното решение съдът е изменил процесния РА като вместо допълнително начислен ДДС в размер на 100 349,16 лева е определил нов размер, възлизащ на 100 282,55 лева и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата част. За да обоснове формирания краен правен извод съдът е анализирал приложимите нормативни разпоредби относно законосъобраното определяне размера на дължимия, съответно приспаднатия ДДС. Приел е за правилен подхода на данъчните органи размерът на приспаднатия ДДС да бъде изчислен на базата на счетоводните документи, съхранявани в счетоводството на ревизираното лице и като се е позовал на заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза е приел за установено, че ползваният данъчен кредит от бракуваната продукция за реколта 2013 г. - 2014 г. е в размер на 100 282,55 лева, а не както е установено с РА 100 349,16 лева, поради което е изменил РА, намалявайки допълнително установения ДДС до размера на изчисления от вещото лице. За да обоснове извод за дължимост на така определения размер на ДДС съдът е изследвал налице ли е хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. Съотнесъл е установените по делото безспорни факти към съдържанието на института на „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и е приел, че в случая не се доказва твърдения брак в реколтата да се дължи на „непреодолима сила.“ Въз основа на този извод е приел, че обжалвания РА следва да бъде потвърден, при отчитане изчисленията на вещото лице за размера на дължимия данък.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са изложените от касатора мотиви за допуснато от съда процесуално нарушение при преценка на законосъобразността на РА. Съдът подробно е изследвал хронологията по издаване на РА, съобразил е компетентността на органите в производството, както и формата на акта. Правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, съгласно която ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт и предвид съдържанието на доклада и изложените в него подробни фактически установявания и правни изводи, следва да се приеме, че ревизионният акт е достатъчно мотивиран, дори и да не са изложени самостоятелни мотиви, което в случая не е така. Неоснователно е и твърдението на касатора, че в РА не са обсъдени подадените възражения срещу ревизионния доклад. Видно от съдържанието на РА, възражението на лицето е обсъдено подробно на стр. 2-3, в отделни точки. Касационната инстанция не сподел и останалите твърдения, изложени в жалбата. Съдът е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът преценява жалбата като неоснователна, правилно са определени спорните въпроси, както и приложимите нормативни разпоредби. Същите са тълкувани и приложени правилно от съда.

Мотивирано и обективно е отбелязано в решението на първоинстанционния съд във връзка с недоказване, че причините за брака се дължат на непреодолима сила, а оттук и, че не следва да се начислява данък на основание чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на чл. 79 ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Нормата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват, а именно: в случай на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. На това изключение се е позовало и ревизираното лице, за да не начисли ДДС за бракуваната продукция. Настоящата инстанция преценява като обоснован извода на първоинстанционния съд, че наличието на такива обстоятелства не е доказано и установено в хода на оспорването на РА. Представените от касатора доказателства не са достатъчни да мотивират извод за наличие на непреодолима сила, водеща до унищожаване на селскостопанска продукция, която той впоследствие е бракувал. Непреодолимата сила по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 306 ТЗ е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, в случая съотнесено към настоящата фактическа обстановка – след засаждане на реколтата. Наличието на природни бедствия, които не могат да се контролират от човека винаги се свързва с понятието непреодолима сила, тъй като тя не е вследствие на човешка дейност. Съгласно правната доктрина, непреодолимата сила е събитие, което настъпва внезапно, не може да бъде предвидено и предотврателно и последиците от него не може да се преодолеят, въпреки положените услилия. Ревизираното лице е следвало да докаже действително настъпилите вреди и причинна връзка в настъпването им със събитие, квалифицируемо като „непреодолима сила“. Съдебната практика трайно приема, че при доказване на непреодолима сила, трябва да се установи по безспорен начин, че субектът е направил всичко възможно, но въпреки това не е могъл да предотврати последствията от събитието. В процесния казус не се установява ревизираното лице да е положило дължимата грижа на добрия стопанин, която обичайно се изисква от земеделския производител в тази посока. Видно от писмото на „Напоителни системи“ ЕАД София, клон Черно море, за земеделските земи в района дружеството е изградило отводнителна система, която е в експлоатация и през изследваните периоди са били взети навременни мерки за отводняване на земеделските земи, предвид, че количеството валежи на кв. м. значително надвишава средните валежни норми за месеца. Ревизираното лице е разчитало само на тази отводнителна система, доколкото не излага твърдения да е взело допълнителни мерки за защита на реколтата, независимо от които същата е била увредена, а се позовава единствено на изложението в писмото за наличие на повишена почвена влажност. Последната не съответства на съдържанието на понятието „непреодолима сила“, каквато би било наводнение, например. По делото не е назначена съдебно-агротехническа експертиза, която би могла да констатира наличие на неблагоприятни за развитието на земеделските култури метеорологични явления в районите, където касатора е отглеждал чесъна. Проявлението на стихийни бедствия в района, водещи до унищожаване на реколта, би засегнало и други земеделски стопани, за което трябва да има информация в съответната ОД „Земеделие“. При липса на такава, не може да се приеме, че в разглежданите периоди е настъпило събитие, равнозначно по последици на непреодолима сила, което да обоснове приложението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Касационната инстанция споделя извода на съда, че в случая липсват безспорни доказателства, че именно повишената влажност на почвата е причината за увредената продукция, доколкото представеното една година по-късно количество чесън за лаборатоно изпитване не може да се докаже, че са от същата реколта. Видно от т. 2.4. от писмо 206-РЗК/14.01.2016 г., е че пробата е от реколта 2013-2014 г., преценено единствено въз основа на протокола за брак и направеното изпитване. В заключение, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че касаторът не е успял да установи и надлежно да докаже твърдените от него обстоятелства, за да се ползва от разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което РА, с който е начислен данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на приспаднатият данък, е законосъобразен.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: При този резултат по спора, на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 533,49 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5059 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7218 по описа за 2017 г. на Административния съд София - град в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д.С, [населено място] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 533,49 лева. Решението е окончателно.