Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Халил срещу Решение № 44 от 26.07.2017 г., постановено по адм. д. № 53 по описа на Административен съд - Разград за 2017 г., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Халил срещу Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение - сумата от 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 год. до окончателното ѝ изплащане, за нанесените ѝ неимуществени увреждания, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/, породени от незаконното поведение на ответника за периода от 03.12.2015 год. до 03.04.2017 год., който не е изпълнил влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 1092/2013 год. на Административен съд - Плевен и адм. д. № 13112/2014 год. на ВАС.

Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез упълномощен юрисконсулт Луканова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211,...