Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, представен от юрисконсулт В.Н, против решение № 4451/02.07.2018 г., постановено по адм. д. № 5260/2016 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № РЗМ-5800-83/32-110501/20.04.2016 г. на началника на М. С. В касационното производство като страна като касатор вместо началника на М. С е конституиран директора на Териториална дирекция Югозападна. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Възсъздава констатациите и решаващите изводи от първоинстанционното решение. Интерпретира повторно собствените си констатации от отменения от първостепенния съд административен акт и ревокира като доводи по прилагането на материалния закон правните си изводи от същия акт за наличие на платени от адресата на акта лицензионни възнаграждения във връзка с вноса на нова автомобили, които е следвало да се включат в митническата стойност с последици за размера на задълженията за мито и ДДС. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – “Р. Н. Б” ЕАД, чрез поверениците си адвокати А.С и С.С, отричат основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АССГ решение на началника на М. С са установени в тежест на „Р. Н. Б“ ЕАД задължения за мито в размер 24 555.32 лева и за ДДС в размер 50 949.05 лева с лихви за забава. Източник на задълженията е определената при последващ контрол на декларирането нова митническа стойност за внесени от „Р. Н. Б“ ЕАД нови автомобили с ЕАД в периода 01.09.2012 г. – 01.09.2015 г. Декларираната...