Образувано е по касационна жалба на Б.М от [населено място] срещу решение №1657/14.03.2018 г. по адм. д.№11431/2016 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-338/17.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № [номер]/08.07.2016 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София град.

В жалбата са наведени доводи срещу решението на Административен съд София град, като неправилно. Оспорват се правните му изводи възоснова на приетата за установена фактическа обстановка. Неправилно е изчислен индивидуалният коефициент и размера на пенсията на касатора, като в представеното удостоверение образец УП-3 не е взета предвид датата 22.05.2015 г., на която лицето се е явило на работа след отмяна на заповедта за уволнението му от „Център за градска мобилност“. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.. Л, и посочва, че съдът се е основал в решението си на неприложен по делото документ – образец УП-3 от 03.06.2015 г., но не е основал решението си на заключенията на приетите и неоспорени от страните две съдебно-счетоводни експертизи. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ София град, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението съдът е съобразил и заключението на ССчЕ, според която при двата варианта, изготвени по претендирания от жалбоподателя в първата инстанция осигурителен доход, е изчислила индивидуален коефициент по-нисък от досегашния, което потвърждава отказа на пенсионния орган пенсията да бъде преизчислена по чл.21, ал.2 от Наредба за пенсията за осигурителен стаж и възраст /НПОС/. Неправилно касаторът поддържа, че съдът е следвало да изиска удостоверението образец УП-3 за 22.05.2015 г., което му е върнато, тъй като същото удостоверява осигурителен стаж, докато спорът касае индивидуалния коефициент и осигурителен доход. Пенсията е изчислена по данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, който е поддържан от НАП, а НОИ е само ползвател, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че ползва свои данни. Последващи изменения в данните не може да бъдат съобразени от пенсионния орган и следва да бъдат преценени при ново искане на лицето за преизчисляване на пенсията му, както е посочил в решението си съдът.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С постановеното решение на директора на ТП на НОИ София град законосъобразно е потвърдено разпореждането на пенсионния орган за отказ от преизчисляване на пенсията на касатора. Безспорно по делото е установено, че доходът от първия базисен период 01.02.1986 г.-30.06.1989 г. е в размер на 10906.00 лева. Относно втория базисен период 01.02.2000 г. – 21.05.2015 г., размерът на дохода, изчислен от пенсионния орган е 136234.51 лева, а претендираният от касатора доход е 136253.36 лева. От заключението на вещото лице е видно, че при вариант 1 и 2, индивидуалният коефициент е 1.618, съответно 1.626, които се явяват по-ниски от коефициента до преизчислението – 1.637, дори и при завишен доход.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но по същество неправилно, постановено при недоизяснена фактическа обстановка, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и процесуалните правила.

Касационният състав не споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, нито изведените въз основа на нея правни изводи.

С разпореждане № [номер]/08.07.2016 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София град е постановен отказ за преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора по от 19.02.2016 г. на основание чл.21, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Съгласно тази разпоредба, преизчисляване на пенсията по реда на чл.102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде подадено и по електронен път. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл.70, ал.1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл.75, ал.1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл.79 КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При определяне на новия размер на пенсията, положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 КСО. Съгласно чл.21, ал.2 от НПОС, на основание на която Механджийски е подал заявлението си, при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл.70 КСО, съответно по чл.75 - 77 и чл.79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.

Със заявление с вх.№2109-21-503/03.08.2015 г. Механджийски е поискал ново преизчисляване на пенсията си по реда на чл.102 КСО във връзка с чл.21, ал.2 от НПОС, за периода от 12.10.2012 г. до 22.05.2015 г. като прилага образци УП-2 №4637/2 от 24.07.2015 г. /приложено в пенсионната преписка/ и УП-3 №4637/1 от 03.06.2015 г. /върнато на лицето след приключване на пенсионното производство/. Допълнително на 17.08.2015 г. Механджийски е представил и копия от Решение №ІІ-55-201 от 22.07.2013 г. на СРС, ІІ ГО, по гр. д.№58763/2012 г. влязло в законна сила на 27.02.2015 г., Решение от 28.07.2014 г. на СГС, АО, ІІІ-В състав по гр. д.№14881/2013 г., Определение №73/23.01.2015 г. по гр. д.№6633/2014 г. по описа на ВКС ІV ГО и Определение №80/27.02.2015 г. по гр. д.№6633/2014 г. на ВКС, ІV ГО. От същите е видно, че е било отменено като незаконно уволнението на Б.М със заповед №РД-12-03-85/12.10.2012 г. на изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД - София /“ЦГМ“ ЕАД/ и лицето е било възстановено на заеманата длъжност като му е присъдено обезщетение за оставане без работа в периода от 13.10.2012 г. до 13.04.2013 г., в размер на 6661,2 лв., изчислено по размер на последното му трудово възнаграждение получено за пълен отработен месец – 1110,20 лева.

В образуваното пенсионно производство е установено, че изчисленият по депозираните от Механджийски документи индивидуален коефициент от 1,524 е по-нисък от досегашния, поради което с разпореждане № [номер]/27.10.2015 г. пенсията му е изменена по чл.21, ал.1 от НПОС – само за допълнително представения осигурителен стаж, придобит след пенсионирането и е отказано да бъде изменена по чл.21, ал.2 НПОС – за допълнителен осигурителен доход. Механджийски е оспорил това разпореждане с жалба вх.№1012-21-226/19.02.2016 г., с претенцията, че при определяне на индивидуалния му коефициент брутният му осигурителен доход е изчислен неправилно, тъй като за времето, признато по съдебен ред за незаконно уволнение, е зачетен осигурителен доход в размер на 774,00 лева вместо 1100 лева, какъвто е бил размерът на трудовото му възнаграждение преди уволнението му. Във връзка с жалбата е проведена проверка в „ЦГМ“ ЕАД от дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ обективирана в Констативен протокол №КП-5-21-00139623 от 01.06.2016 г., съгласно който за периода 12.10.2012 г. -20.05.2015 г. са ревизирани размерите на получаваните от лицето размери на осигурителния стаж и доход. Предвид на това, от „ЦГМ“ ЕАД е издаден нов образец УП-2 №4567/3 от 02.06.2016 г., с който е отменен образец УП-2 №4637/2 от 24.07.2015 г. Във връзка с изложеното е издадено разпореждане № [номер] от 08.07.2016 г., с което е поправено разпореждането от 27.10.2015 г. в частта на определения индивидуален коефициент, тъй като същият е изчислен по данните, за които проверката на дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ София град е установила, че са неправилни. Видно от доказателствата по деото и изявленията на страните в с. з. от 23.01.2017 г., от „ЦГМ“ ЕАД не е било анулирано и представеното към заявлението на Б.М образец УП-3 №4637/1 от 03.06.2015 г. /върнато на лицето след приключване на пенсионното производство/.

С разпореждане № [номер] от 08.07.2016 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София град, е отказано преизчисляване на пенсията по верните данни за осигурителния доход поради определен по същите по-нисък индивидуален коефициент – 1,617 в сравнение с досегашния – 1,637. Този извод е потвърден с процесното решение №2153-21-338/17.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ, който е оставил в сила разпореждането на пенсионния орган.

Първоинстанционният съд също е потвърдил този извод на административния орган, след като е приел заключенията на основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е приел за меродавно заключението на основната ССчЕ, според което: Относно втория базисен период 01.02.2000 г. – 21.05.2015 г., размерът на дохода, изчислен от пенсионния орган е 136234.51 лева, а претендираният от касатора доход е 136253.36 лева. Вещото лице е изчислило индивидуалния коефициент и при двата варианта. От заключението на вещото лице при вариант 1, индивидуалният коефициент е 1.618, съответно при вариант 2 е 1.626. И двата варианта се явяват по-ниски от коефициента до преизчислението – 1.637, дори и при завишен доход. С тази констатация, първоинстанционният съд е приел, че се потвърждават мотивите на административния орган, за да постанови отказ от преизчисляване на пенсията за инвалидност на лицето.

В първоинстанционното решение обаче не са изложени мотиви обосноваващи становището на съда да не кредитира заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, за което в решението е посочено само, че същото не отговаря на поставените въпроси, тъй като е изготвено при неправилно пресметнат осигурителен доход и осигурителен стаж, които се явяват основни при изчисляването на индивидуалния коефициент и съответно размера на пенсията.

Това становище на АССГ не се споделя от касационния състав на ВАС, шесто отделение. В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е установило, по въпрос 1, че стажът на Б.М за периода от 01.02.2000 г. – 21.05.2015 г. е 14 години, 7 месеца и 23 дни, а целият му трудов стаж и осигурителен стаж е 32 години, 7 месеца и 16 дни. При пресмятане на осигурителния стаж на лицето в допълнителното заключение, вещото лице е констатирало, че периодът от 14.03.2015 г. до 20.05.2015 г., вписан в новоиздадения образец УП-2 №4567/3/ 02.06.2016 г. от „Център за градска мобилност – ЦГМ“ ЕАД с осигурителен доход 941,48 лв., не е признат като стаж и доход от НОИ, като според в. л. има грешка, като това обстоятелство се твърди и от жалбоподателя. При изключване на този осигурителен стаж, според вещото лице, се получава, че осигурителният стаж на жалбоподателя намалява. Тази констатация на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, би се отразила и на индивидуалния коефициент.

Според заключението по въпрос 2 от допълнителната ССчЕ, вещото лице констатира, че има разлика от 960,33 лева между осигурителния доход по данни от Персоналния регистър на НОИ и осигурителния доход по документи образец УП-2, издадени от осигурителите. По данни на Персоналния регистър общият осигурителен доход на Механджийски за базисния период от 01.02.2000 г. – 21.05.2015 г. е 136253.36 лева, а по документи общият осигурителен доход е 135293.03 лева. Разликите между издадените от осигурителите удостоверения УП-2 и осигурителния доход на Б.М, вписан в регистъра на осигурените лица в НОИ, са показани от вещото лице в Таблица №2 в констативно-съобразителната част на допълнителната ССчЕ. Експертизата е направила съпоставка между доходите за отделните години в периода 21.08.2000 г. – 26.02.2008 г., вписани в УП-2 №799/26.05.2008 г. и тези в Регистъра на НОИ и е констатирало, че в удостоверението още от 2002 г. осигурителният доход е по-малък от този вписан, в Регистъра за 2002 г. Същото е положението за 2003 г., 2006 г. и 2007 г. Общо разликата за този период е 960,03 лева.

В допълнителната експертиза е изчислен индивидуалния коефициент на лицето по методологията на чл.70 КСО, разяснена от вещото лице в констативно-съобразителната част на ССчЕ. След извършените изчисления, вещото лице е изчислило два варианта – при първия – при стаж от 175 месеца, индивидуалният коефициент е 1.653 и общият размер на пенсията от 01.07.2016 г. е 339,54 лева. Тази сума е с 1.02 лева повече от изчисленото от пенсионния орган с разпореждане № [номер]/08.07.2016 г.. При втория вариант, при осигурителен стаж от 175.77 месеца, индивидуалният коефициент е 1,652 и общият размер на пенсията, която трябва да получи жалбоподателя от 01.07.2016 г. е 339,35 лева, с 0.83 лева по-висока от изчислената от пенсионния орган.

В отговора на въпрос 3 от допълнителната ССчЕ, вещото лице е установило, че няма два пъти отразяване в документите на обезщетение за временна нетрудоспособност за 2005 г. и 2006 г. Има разлика от 242,26 лева, вписана като получено обезщетение, между Справка за осигурителен доход на Б.М издадена от НОИ /л.116-122 по адм. д.№11431/2016 г./ и Справка за социално осигуряване - актуално състояние от Регистъра на осигурените лица на НОИ, допълнително представена от адв.. Л /за жалбоподателя/. Сумата от 4916,96 лева, посочена в първоначалното заключение на ССчЕ като доход, от който е определено паричното обезщетение след 31.12.2004 г., е изчислена от експертизата на база на Справка за осигурителния доход издадена от НОИ /л.116-122/. Този доход е получен като сбор от сумите за обезщетенията, посочени за съответните години. В Справка за социално осигуряване – актуално състояние, изваден от Регистъра на осигурените лица на НОИ, допълнително предоставена от адв.. Л, доходът, от който е определено паричното обезщетение след 31.12.2004 г. е в размер на 4674,70 лева. Разликата от 242,26 лева е от това, че в Справка за осигурителния доход /л.116-122/ за 2005 г. е посочено обезщетение в размер на 191,76 лева и за 2006 г. обезщетение в размер на 50,50 лева. Вещото лице е установило, че в Регистър на осигурените лица на НОИ, актуален към днешна дата, за 2005 г. и 2006 г. няма посочени суми за парично обезщетение.

В съдебно заседание от 06.03.2017 г. вещото лице е дало пояснения, от които се установява, че за периода от 12.10.2012 г. до 21.05.2015 г. стажът на касатора следва да се зачете не две години седем месеца и десет дни, а две години пет месеца и един ден, като се изключи периодът от 13.03.2015 г. /датата на влизане на съдебното решение за отмяна на уволнението в сила/ до 21.05.2015 г. /датата на възстановяване на лицето на работа/. Вещото лице е пояснило, че този период следва да се изключи периода от осигурителният стаж и осигурителния доход на Б.М, защото той не е включен, и най-вероятно не е подавана информация за този период, тъй като нито е признат осигурителния доход, нито фигурира в Регистъра на НОИ като осигурителен стаж и осигурителен доход. В заключението на първоначалната ССчЕ тези периоди фигурират, след това са изключени от вещото лице в заключението на допълнителната ССчЕ. Касаторът също посочва, че този период не фигурира в Регистъра на осигурените лица, не му е зачетен стаж, не са му признати осигурителни вноски, защото по силата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, този период - от влизане на решението в сила до възстановяването му на работа, не се зачита за осигурителен стаж.

Видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и поясненията дадени в съдебно заседание, налице са несъответствия и неточности в данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на Б.М, които е следвало да бъдат взети предвид и изяснени при изчисляване на индивидуалния му коефициент и съответно преизчисляване размера на пенсията му.

От административния орган не са разгледани и оплакванията на касатора относно зачитането за осигурителен стаж и доход на датата 22.05.2015 г., когато след като е възстановен на длъжност след отмяна на уволнението му, се е явил на работа. Не е взето предвид и направеното възражение от жалбоподателя относно образец УП-3 изх.№4637/1/ / 03.06.2016 г. и коректността на данните в него, евентуално необходимостта от анулирането му.

Първоинстанционният съд не е взел предвид направените констатации и уточнения на данните за осигурителен стаж и доход на Механджийски в допълнителната ССчЕ, като е приел същата като неоспорена от страните, но не я е кредитирал, без да изложи подробни съображения за това. Съдът се е ограничил само да посочи, че при наличието на нови доказателства, същите следва да се представят на пенсионни орган и да се преценят и разгледат в ново производство с издаване на нов индивидуален административен акт.

Този извод на съда не се споделя от касационния състав. Въз основа на заключението на първоначалната и на допълнителната ССчЕ се установява, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка по случая, като е имал възможност още в хода на производството по заявлението за преизчисляване на пенсията на касатора, да събере и прецени всички относими данни, при необходимост с експертиза от вещо лице-специалист и да достигне до изводи, различни от тези в процесния административен акт. Административният орган в нарушение на чл.35 от АПК е постановил акта преди да изясни напълно фактите и обстоятелствата по случая, както и да изслуша и разгледа мненията и възраженията на заинтересованите лица. Тези несъответствия трябва да бъдат изяснени и при необходимост като се установят и с помощта на специални знания от експерт и едва след това да бъде изчислен индивидуалния коефициент на молителя. Пенсионният орган не може да очаква едва в хода на съдебното производство или на ново пенсионо производство по ново заявление на лицето, да се изясняват нередовностите на настоящото пенсионното производство, като по този начин органът черпи права от неизпълнение на своите задължения и се препятсва контролът за законосъобразност на административния акт. Това би противоречало на принципите на бързина и икономия в административното производство.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение намира, че с решението на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно е постановен отказ от преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б.М.

Решението на Административен съд София град, следва да се отмени, като вместо него се постанови отмяната на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и се изпрати преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от Б.М заявление, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение и заключението на основната и на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.

На касатора следва да се присъдят разноски по делото, както следва: 350 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, и за първоинстанционния съд в размер на 750 лева, от които: 400 лева депозит за вещо лице и 350 лева за адвокатско възнаграждение, общ размер на разноските 1100 лева.

Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1657/14.03.2018 г. по адм. д.№11431/2016 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №2153-21-338/17.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане № [номер]/08.07.2016 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София град

ИЗПРАЩА преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от Б.М заявление вх.№2109-21-503/ 03.08.2015 г. за преизчисляване на пенсията му по чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ София град да заплати на Б.М от [населено място] сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.