Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И от [населено място], чрез пълномощника му адв. Цв. Панайотов, срещу Решение № 1589 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1521/2018 г. от Административен съд Варна с доводи за неправилност и наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените от страната разноски пред двете съдебни инстанции. Прилага се списък на разноските.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. В. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения от И.И иск, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, срещу ОД на МВР – Варна, с който е претендирал ответникът за му заплати обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатен адвокатски хонорар, във връзка с оспорването на НП № 17-0445-000880/28.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4м, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата норма на закона. Решението е неправилно.

Съдът е приел за безспорно установен факта, че НП № 17-0445-000880/28.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна е било оспорено пред съда и отменено, като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 543 от 30.03.2018 г. на РС – Варна, постановено по...