ОТНОСНО КОНФИСКАЦИЯТА НА ЧАСТ ИЛИ НА ЦЯЛОТО ИМУЩЕСТВО

Конфискацията като наказание съгласно чл. 22, т. 3 НЗ може да бъде наложена в предвидените от закона случаи върху част или цялото имущество. Във връзка с налагането и изпълнението на това наказание на практика винаги възникват редица затруднения. Преди всичко това наказание може да бъде наложено само ако в момента на постановяването на присъдата е налице известно имущество - движимо или недвижимо. Това налага органите на следствието, прокуратурата и съдилищата по същество да събират доказателства за имуществото на подсъдимия преди постановяване на присъдата чл. 148 НПК.

В чл. 25 НЗ се посочва минимумът, който не подлежи на конфискация. Този минимум не засяга недвижимите имоти на подсъдимия. Относно движимото имущество разпоредбата на чл. 25 НЗ. създава ограничения на чл. 22, т. 3 НЗ в смисъл, че на конфискация не подлежат: 1) необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление; 2) оръдията, необходими за упражняване на занятието му, и 3) средствата за издръжка на семейството му за шест месеца. Това ще рече, че тия вещи от движи мото имущество на подсъдимия не се засягат нито при пълната, нито при частичната конфискация. От това следва, че при изпълнение на една присъда, с която е наложена пълна или частична конфискация, изразена в определена идеална част, вещите, които се отнасят към тия, които визира разпоредбата на чл. 25 НЗ, трябва да бъдат предварително отделени и оставени на осъдения и неговото семейство. Ако се касае за пълна конфискация, след като се отделят тия вещи, които не подлежат на конфискация, останалите ще се изземат. В случаите на частичната конфискация, изразена в определена идеална част, също ще се отделят предварително вещите, които се освобождават от конфискация съгласно чл. 25 НЗ, и от останалите движими и недвижими имоти ще се определи и изземе тая част. На практика как обаче трябва да бъдат определени конкретно вещите за лично и домашно употребление, оръдията за упражняване занятието и средствата за издръжка на семейството за шест месеца. В Наказателния закон в това отношение няма никакви указания. В чл. 339, б. "а" ГПК и издаденото въз основа на този текст постановление 206 на МС (публ. в Известия, бр. 21 от 1952 г.) е уредено положението на длъжника, когато се изпълнява едно вземане. Между единия и другия институт има голяма близост. Н. Н. закон не препраща изрично към ГПК този случай. Ако беше сторено това, затрудненията биха били избягнати при приложението на чл. 25 НЗ. Но трябва да се има предвид, че целта на двата тия текста е почти една и съща - да защитят положението на длъжника, който е осъден да заплати определена сума пари, и на подсъдимия, осъден на конфискация върху част или цялото му движимо имущество. В единия и другия случай законът не иска да остане един човек и неговото семейство без каквито и да било средства. Тази близост на тия два института дава основание да се приеме, че и при случаите на конфискация съгласно чл. 25 НЗ трябва да се оставят на подсъдимия онези вещи от движимото му имущество, които се оставят на един длъжник по силата на чл. 339, б. "а" ГПК и издаденото въз основа на него 206-о постановление на МС, с това различие само, че средствата за издръжка трябва да бъдат за шест месеца, понеже в чл. 25 НЗ това изрично е предвидено. Много от тия затруднения биха били безпредметни, ако съдилищата налагат конфискация на конкретно определени вещи, когато се касае за частична конфискация, а това е възможно, когато има данни за имуществото на подсъдимия. По тия съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

1. Органите на следствието, прокуратурата и първоинстанционните съдилища са длъжни да събират доказателства за имуществото на подсъдимия, когато се предвижда конфискация за деянието, в което той е обвинен. Конфискация на част или на цялото му имущество може да се наложи, ако е доказано, че подсъдимият притежава такова имущество.

2. При конфискация на част от имуществото да се конфискуват предимно конкретно определени имоти и само когато е невъзможно това, да се конфискуват идеални части.

3. Съдилищата по същество винаги да указват в диапозитива на присъдата, че пълната или частичната конфискация се налага при спазването разпоредбите на чл. 26 НЗ.

4. При частична конфискация, изразена в идеална част от имуществото, тая част се определя, след като се отделят вещите, които не подлежат на конфискация, в размери, както това е посочено в т. 5 на настоящото постановление от останалото движимо и недвижимо имущество.

5. Пълната или частичната конфискация на движимото имущество на подсъдимия не засяга посочените в ПМС № 206 (в. Известия, бр. 21/1952 г.) вещи за лично и домашно употребление на осъдения и семейство то му, оръдията, необходими за упражняване на занятието му, и средствата за издръжка на семейството му за шест месеца. Съдилищата и органите, които изпълняват присъдите, са длъжни при налагането и изпълнението на такава конфискация да не засягат тия вещи за лично и домашно употребление на осъдения и семейството му, оръдията, необходими за упражняване на занятието му, и средствата за издръжка на семейството му за шест месеца.