О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1934

гр. София, 24.06.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А. разгледа докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 1194 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Е. М., срещу определение № 186 от 20.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 210/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу протоколно определение № 158, постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2024 г. по т. д. № 5/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която е оставено без уважение искане на „Национална електрическа компания“ ЕАД за приемане за разглеждане на инцидентен установителен иск и на съединен с него иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане в производството по чл.692, ал.3 ТЗ, провеждано по възражение № 603/16.01.2024 г.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се излагат доводи за наличие на правен интерес от обжалване на определението, постановено от първоинстанционния съд в хода на производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на подадено от длъжника „Т. П. ЕАД възражение. Частният жалбоподател поддържа, че определението, с което е отказано приемане на инцидентния установителен иск и на иска за нищожност на прихващането, прегражда пътя му на защита срещу извършеното от длъжника в производство по несъстоятелност нищожно извънсъдебно прихващане. Развива и съображения за отсъствие на друг процесуален ред за защита на засегнатите от прихващането права, както и за неприложимост на постановките в т.7а от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и произнасянето по жалбата не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Т. П. ЕАД със седалище в [населено място] - чрез управителя В. Г. (чл.635, ал.3 ТЗ), в който е изразено становище за недопустимост на частната жалба с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата е неоснователно. Обжалваното определение е от категорията на преграждащите определения по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, за които в процесуалния закон е предвиден самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Постановките в т.7а от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които е аргументирано становището за недопустимост на жалбата, са относими към обжалваемостта на първоинстанционното определение и не касаят възможността за обжалване на определението, с което въззивният съд е оставил без разглеждане насочената срещу акта на първоинстанционния съд частна жалба.

При постановяване на обжалваното определение състав на Апелативен съд - София е констатирал, че е сезиран с подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД („Н.“ ЕАД) частна жалба срещу протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.04.2024 г. по т. д. № 5/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград. Със същото определение, в производство по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражение на длъжника „Т. П. ЕАД срещу прието вземане на кредитора „Н.“ ЕАД в размер на 15 953.22 лв., формирано от неплатени суми за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция по фактура от 30.11.2023 г., съдът по несъстоятелност е оставил без уважение искане на „Н.“ ЕАД за приемане за съвместно разглеждане в производството на инцидентен установителен иск и на съединен с него иск за нищожност на извършено от длъжника извънсъдебно прихващане. За да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, съставът на въззивния съд е приел, че в случая са приложими разясненията в т.7а от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл.274, ал.1, т.1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Поради липса на изрично предвидена в процесуалния закон и в частност - в чл.212 ГПК, възможност за обжалване е отречена и обжалваемостта на определението при предпоставките на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възприетото разрешение за необжалваемост е отнесено и към частта от определението на съда по несъстоятелност, с която е отказано приемане за съвместно разглеждане на иск за нищожност на прихващането. В подкрепа на възприетото разрешение за недопустимост на частната жалба съставът на Апелативен съд - София е препратил към определение № 720 от 06.03.2025 г. по ч. т. д. № 313/2025 г. на ВКС, І т. о., в което е разгледана идентична хипотеза между същите страни, отнасяща се за друго възражение в производството по чл.692 ТЗ.

Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на съда, с което е отказано приемане за съвместно разглеждане в същото производство на инцидентен установителен иск, не е от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК и не подлежи на обжалване с частна жалба. Задължителните разяснения в тълкувателното решение имат общ характер и са приложими към всички хипотези на предявяване на инцидентен установителен иск, поради което доводът на частния жалбоподател, че те не намират приложение по отношение на предявен във връзка с производството по несъстоятелност инцидентен установителен иск, е неоснователен. С оглед необжалваемостта на определението подадената срещу същото частна жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Обосноваването от частния жалбоподател на правен интерес от обжалване на определението е без значение за допустимостта на частната жалба, след като процесуалният закон не предвижда възможност определението да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.

Като неоснователни настоящата инстанция преценява и доводите на частния жалбоподател, че за него не съществува друг път на защита срещу твърдяната нищожност на извършеното от длъжника извънсъдебно прихващане, последиците от което следва да бъдат зачетени от синдика. Вземането, предмет на извършеното от длъжника прихващане, е спорно и доколкото не се поддържа да е установено със сила на пресъдено нещо, за него не могат да настъпят предвидените в чл.103 ЗЗД материалноправни предпоставки за извънсъдебно прихващане. Определението, което съдът по несъстоятелност постановява в производството по чл.692, ал.3 ТЗ, не разрешава със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането, предмет на разглеждано възражение на длъжника или на кредитор. Поради това в случай на неблагоприятен изход на производството по чл.692 ТЗ (уважаване на възражението на длъжника „Т. П. ЕАД) за частния жалбоподател - кредитор в производството по несъстоятелност, ще съществува процесуална възможност да предприеме защита на правата си (спорното вземане) чрез предявяване на установителен иск по реда на чл.694 ТЗ.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 186 от 20.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 210/2025 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :