Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Л. С“ АД, седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Х. Б“ №33, вх. „Б“, ап. 22 срещу Решение №5491 от 28.09.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №3365/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „Л. С“ АД срещу мълчалив отказ на орган по приходите в Столична община за възстановяване на такса за битови отпадъци по искане, рег. №СОА 16 ТД 26 1882/12 от 25.10.2016 г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – „Л. С“ АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е установил фактите по делото, но неправилно е приложил закона. Не е приложил правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) като не е отчел, че разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата) противоречи на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 8, т. 3 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) от момента на приемането й, а не само от датата на влизане в сила на Решение №4946 от 04.09.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №14322/2012 г., с което разпоредбата на наредбата е отменена.

Съдът не е отчел, че противоречащата на закона разпоредба не е била валидно правно основание за заплащане на такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения от датата на приемане на разпоредбата, а не от датата на нейната отмяна. С оглед на това платената такса е при начална липса на основание, което поставя органа в забава считано от датата на получаване на сумите съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Изложеното прави оспорения мълчаливия отказ незаконосъобразен, а обжалваното съдебно решение неправилно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ и върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Г.Д, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, не взема становище.

По делото е постъпило становище от ръководителя на звеното за местни приходи в Столична община, с което оспорва касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Това становище е на субект, който не е страна по делото, поради което и съдът не го обсъжда.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че таксата е платена на валидно правно основание, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. „Л. С“ АД е собственик на недвижим нежилищен имот – земя и производствени сгради, находящ се на адрес гр. С., бул. „Рожен“ №103, данъчна партида №М130910_030123_13.

2. В периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. „Л. С“ АД, въз основа на заповед на кмета на Столична община на основание чл. 24, ал. 1, 3 и 6 от Наредба, с която е допуснато пряко договаряне, сключва договори за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци с конкретни изпълнителни.

3. За периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. „Л. С“ АД е заплатило на Столична община такса за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 49 222,01 лв. на основание чл. 24, ал. 6 от Наредбата.

4. На 04.09.2012 г., с Решение №4946, постановено по административно дело №6140/2011 г., Административен съд, София град, отменя чл. 24, ал. 6 от Наредбата в частта досежно „за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“.

5. На 15.02.2013 г., с Решение №2252, постановено по административно дело №14322/2012 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №4946.

6. На 10.06.2013 г. орган по приходите в Столична община издава Акт за установяване на задължения по декларация №13-МДТ-РД-3 (2), с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2012 г. на „Л. С“ АД за имота, находящ се в гр. С., бул. „Рожен“ №103, са установени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, ведно със законната лихва.

7. На 21.02.2014 г., с Решение №985, постановено по административно дело №10690/2013 г., Административен съд, София град отменя Акт за установяване на задължения по декларация в частта относно установените задължения за лихви върху задължението за такса за битовите отпадъци за 2010 г. и 2011 г. и за задължението за главница за 2012 г. в размер на 10 702,31 лв. и лихви. 8. На 20.3.2014 г. Решение №985 влиза в сила.

9. На 03.02.2014 г. с Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-9 на „Л. С“ АД за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2009 г. са определени задължения за такса за битови отпадъци за имота, находящ се в гр. С., бул. „Рожен“ №103, в размер на 36 590,35 лв. за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо, които са внесени своевременно.

10. На 26.11.2015 г. „Л. С“ АД подава до Столична община искане за възстановяване на платената за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. такса за обезвреждане на битови отпадъци, рег. №МДТ-2600-1040, в размер на 49 222,01 лв., ведно със законната лихва в размера на 30 835,48 лв.

11. В срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК органът по приходите не се е произнесъл, а „Л. С“ АД не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по чл. 131, ал. 2 ДОПК.

12. На 10.02.2016 г. „Л. С“ АД подава до Столична община ново искане за възстановяване на платената за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. такса за обезвреждане на битови отпадъци, рег. №СОА16-ТД26-1882, в размер на 49 222,01 лв., ведно със законната лихва в размера на 30 835,48 лв.

13. В срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК органът по приходите не се е произнесъл.

14. На 25.03.2016 г. „Л. С“ АД обжалва пред Административен съд, София град, мълчаливия отказ на директора на дирекция „Общински приходи“ в Столична община да се произнесе по искане, рег. №СОА16-ТД26-1882 от 10.02.2016 г.

15. На 04.05.2016 г. с Определение №2563, постановено по административно дело №3933/2016 г., Административен съд, София град, оставя без разглеждане жалбата на „Л. С“ АД срещу мълчаливия отказ на директора на дирекция „Общински приходи“ в Столична община и изпраща жалбата на кмета на Столична община. Определението е влязло в сила на 29.06.2016 г.

16. На 25.10.2016 г. „Л. С“ АД подава, на основание чл. 131, ал. 3 ДОПК, ново искане за възстановяване, рег. №СОА16-ТД26-1882/12, на суми за платена за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. такса за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 49 222,01 лв., ведно със законната лихва в размера на 30 835,48 лв.

17. В срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК органът по приходите не се е произнесъл.

18. На 05.12.2016 г. „Л. С“ АД оспорва пред кмета на Столична община мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община да се произнесе по искането за възстановяване от 25.10.2016 г.

19. В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК кметът на Столична община не се е произнесъл по жалбата.

20. На 15.03.2017 г. „Л. С“ АД оспорва пред съда мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община да се произнесе по искане за възстановяване, рег. №СОА16-ТД26-1882/12 от 25.10.2016 г.

21. В хода на съдебното производство съдът приема:

а) заключение на съдебна експертиза, която дава заключение за заплатени от „Л. С“ АД в периода 01.01.2007 – 31.12.2013 г. такса за битови отпадъци – обезвреждане на битови отпадъци в депо, в размер на 48 358,93 лв. и дължимата за тази сума лихва за забава е в размер на 35 433,34 лв.;

б) „Л. С“ АД представя платежни документи за платената такса.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че с влязло в сила съдебно решение разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Наредбата в частта досежно обезвреждането на битови отпадъци е отменена, но до тази дата разпоредбата е била действащ нормативен акт, който поражда предвидените в него правни последици. Позовава се на Тълкувателно решение №2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №2/2015 г. и на Тълкувателно решение №2 от 19.11.2014 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело №2/2014 г.

Въз основа на горното прави извод за заплащане на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо на валидно правно основание и отхвърля жалбата.

Решението е недопустимо.

V. По съществото на спора:

Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство е мълчаливият отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община да се произнесе по искане, рег. №СОА16-ТД26-1882/12 от 25.10.2016 г. за възстановяване на недължимо платени суми за такса за битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2013 г. в размер на 49 222,01 лв., ведно със законната лихва в размера на 30 835,48 лв.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и 6 ЗМДТ във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 и 9б ЗМДТ, обосновава правната възможност да се извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци и местни такси. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК компетентен да се произнесе по искане за възстановяване или прихващане е органът по приходите. В съответствие с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на местните такси се извършва по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), като съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правомощията на орган по приходите. Кметът на общината и ръководителят на звеното за местни приходи в общината имат правомощията съответно на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и на териториален директор на Националната агенция

С оглед на така установената нормативна уредба компетентен да се произнесе по искане за прихващане или възстановяване е орган по приходите в общинската администрация, а не ръководителят на звеното за местни приходи в общината, т. е. директорът на Дирекция „Общински приходи“.

Актът на органа по приходите за прихващане или възстановяване подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионен акт – чл. 129, ал. 7 ДОПК, а съгласно чл. 131, ал. 1 ДОПК непроизнасянето в срок по искане за прихващане или възстановяване се счита за мълчалив отказ. Съгласно чл. 152, ал. 2 ДОПК по жалбата срещу ревизионен акт, т. е. и по жалбата срещу акт за прихващане или възстановяване, съответно срещу мълчалив отказ на органа по приходите да се произнесе по искане за прихващане или възстановяване, се произнася решаващият орган, който е кметът на общината.

При така установените нормативно правомощия на органа по приходите, на ръководителя на звеното за местни приходи и на кмета на общината е видно, че мълчалив отказ по искане за прихващане или възстановяване може да формира само органът по приходите, не и ръководителят на звеното за местни приходи.

Мълчаливият отказ, с оглед на чл. 58, ал. 1 АПК във вр. с §2 ДОПК, е приравнен от законодателя на индивидуален административен акт с отрицателно съдържание чрез използването на правно-техническите средства фикция и необорима презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето в законово установения срок се счита за изразено от административния орган становище, а чрез презумпцията законодателят определя съдържанието на това становище, което е отрицателно. Но за да е налице мълчалив отказ е необходимо органът, за когото се твърди, че не се е произнесъл в срок, да е компетентен да се произнесе по искането, с което е сезиран. Само тогава законодателят обвързва правните последици от непроизнасянето в срок с правните последици от издаването на индивидуален административен акт с отрицателно съдържание. Тогава, когато органът не е компетентен да издаде акт с исканото съдържание не е налице и мълчалив отказ.

В случая, видно от жалбата на касатора до кмета на Столична община той (касаторът) изрично сочи, че оспорва мълчаливия отказ на „директора на Дирекция „Общински приходи“, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи. Но този орган не е компетентен да се произнесе по искане за прихващане или възстановяване. С оглед на това неговото волеизявление не би било в състояние да предизвика желаната от касатора промяна по отношение на претендираните права, т. е. не би било индивидуален административен акт. Оспорването по административен ред на непроизнасянето на орган, който не е компетентен да се произнесе по искане за удовлетворяване на претендирано субективно право би породило единство правомощие на горестоящия орган да остави без разглеждане оспорването поради липсата на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, съответно мълчалив отказ, т. е. да приложи чл. 155 във вр. с §2 ДОПК във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 АПК.

Видно от доказателствата по делото не само сезираният орган – директорът на Дирекция „Общински приходи“, не се е произнесъл, не се е произнесъл и горестоящият административен орган. Но това непроизнасяне, с оглед на факта, че органът, чийто мълчалив отказ е оспорен, не е компетентен, прави постановения мълчалив отказ на кмета на Столична община, законосъобразен. Кметът на Столична община, в качеството си на горестоящ административен орган, по смисъла на чл. 152, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 7 ДОПК, е постановил мълчалив отказ, с който единствено открива възможността за съдебно оспорване на потвърдения мълчаливо акт.

При преценката за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът първо трябва да провери издаден ли е от компетентен орган. Очевидно непроизнасянето на директора на Дирекция „Общински приходи“ по искане за възстановяване на сумите за такса за битови отпадъци е непроизнасяне на некомпетентен орган, тъй като не директорът на Дирекция „Общински приходи“, а орган по приходите в общината е компетентен да се произнесе по искането за възстановяване. Поради това мълчанието на директора на дирекцията не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 131, ал. 1 ДОПК. Дори и съдът да отмени мълчаливия отказ на директора на дирекцията не може да го задължи да издаде искания акт, защото органът няма компетентност да стори това. Това значи, че съдът не може да даде искана от касатора съдебна защита, защото независимо дали касаторът има право на претендираното право на възстановяване директорът на дирекцията няма задължение да издаде акт за възстановяване, няма компетентност да се произнесе по искане за възстановяване.

Следва изрично да се посочи, че настоящото оспорване пред съда на мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ е второ по ред. С Определение №2563 от 04.05.2016 г., постановено по административно дело №3933/2016 г., Административен съд, София град, оставя без разглеждане жалбата на „Л. С“ АД срещу мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община и изпраща жалбата на кмета на Столична община, тъй като тогава не е било спазено задължителното оспорване по административен ред. В мотивите на определението съдът изрично е посочил релевантната нормативна уредба – чл. 129 ДОПК във вр. с чл. 4 и 9б ЗМДТ, но независимо от това касаторът в и третата си по ред жалба срещу третия мълчалив отказ за произнасяне по искане за възстановяване отново визира директора на Дирекция „Общински приходи“, а не орган по приходите в общината.

Първоинстанционният съд като не е установил липсата на подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт в контекста на фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като мълчанието на един орган не формира мълчалив отказ, приравнен на индивидуален административен акт, когато органът не е компетентен да издаде искания акт, е постановил едно недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и съдебното производство прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №5491 от 28.09.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №3365/2017 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело №12749/2017 г. на Върховния административен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.