Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Д от [населено място], [улица], ап. [номер], срещу Решение № 4285 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4844 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против наложената му от Т.П – служител на „Център за градска мобилност“ („ЦМГ“) ЕАД принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП)“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът не е взел предвид, че притежаваната от него карта за паркиране на хора с трайни увреждания със сериен № 012887, валидна до 01.10.2019г. му дава право на преференциално паркиране дори и когато е паркирал на място, необозначено за паркиране на хора с увреждания, като с приемането на противното съдът е нарушил разпоредбите на чл. 99а от ЗДвП и чл. 50, ал. 2, т. 3 и чл. 18, т. 7 от Правилник за прилагането му и целта на Закон за интеграцията на хората с увреждания (ЗИХУ). Навежда се оплакване, че неоснователно е осъден да заплати разноските за адвокат на ответника, тъй като последният е служител в търговско дружество и те се изплащат от неговия бюджет. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена наложената принудителна мярка.

Ответникът – Т.П, служител на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез адв. М.Г, в писмен отговор по делото изразява становище, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба – неоснователна. Твърди, че всички факти и обстоятелства относно паркирането на...