Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.И, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] затвор, чрез адв. И.Ю срещу Решение № 1159 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10214/2016 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи искът му. Претендира разноски.

Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Н.Д в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Д.И против ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 36 500 лева, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника в периода от 14.10.2011 г. до 30.06.2013 г. - за престоя му в ареста на бул. „Г.М.Д“, гр. С. и за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г. за престоя му в 7 - ма група на Софийски централен затвор. Твърди още, че е преживял вредите от унизително и недостойно третиране, както и уронване на човешкото му достойнство, вследствие липса на нормални хигиенно - битови условия в килиите; неосигуряване на нормална жилищна свободна площ; неосигуряване на...