Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д, чрез пълномощника адв.. Т, срещу решение № 139 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 168/2017 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт № 01-6500/3390 от 01.06.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като на жалбоподателя са възложени и разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. За обосноваване на наведените доводи касаторът прави твърдения, че в края на 2015г. е прекратил регистрацията си като земеделски производител, тъй като не е имал финансова възможност да поддържа стопанството си, да плаща осигуровки ида плаща за сертифициране на био производство.

Ответната страна по касация - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в депозиран писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане до Върховния административен съд да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното в настоящото производство решение е отхвърлена жалбата на Д.Д срещу Акт № 01-6500/3390 от 01.06.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като лицето е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че жалбоподателят, в качеството си на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане за Кампания 2015г. по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане )СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания )ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), както и М. Б земеделие (Мярка 11), направление "Биологично растениевъдство", за което е попълнил и съответно приложение за кандидатстване по Мярка 11 относно парцели 29043-42-1-1, 29043-69-6-1, 29043-158-1-1, с обща площ от 2, 47 хка, в землището на с. Ж., обл. Видин; бенефициентът не е подал заявление за плащане за Кампания 2016г., поради което е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, завършило с издаването на оспорения пред АС - Видин административен акт.

Въз основа на установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с материалния закон. Конкретно, съдът е счел, че актът е издаден в съответствие с приложимата разпоредба на чл.6, ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014- 2020,, съгласно която биологичните направления се изпълняват за период от 5 последователни години. Прецизирал е, че съгласно ал.2 на същата разпоредба, срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, като през всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. По - нататък в мотивите си съдът е установил, че от доказателствата по делото е видно и всъщност не е спорно, че лицето не е подало заявление за плащане през втората година от поетия ангажимент (2016г.), което е станало и основание за издаването на акта. Релевирано е правилото на чл.15, ал.3, т.2 от горепосочената Наредба, ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съобразно разпоредбите на ал.4, когато преустановят прилагането на съответното направелние преди изтичане на срока по чл.6, ал.1.

По основния спорен въпрос, който съставлява и единствено конкретно оплакване в касационната жалба, а именно, влече ли прекратяването на регистрацията на лицето като земеделски производител незаконосъобразното издаване на процесния акт, съдът е извършил обстоен и задълбочен анализ на приложимата нормативна уредба. Достигнал е до законосъобразния извод, че наличието на регистрация като земеделски производител не е необходимо условие за изпълнение на ангажимента по чл.6 от Наредба № 4/24.02.2015г. Това действително е така, тъй като условията за допустимост за подпомагане на кандидатите по мярка 11 "Биологично земеделие" са изчерпателно посочени в чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредба № 4/ 24.02.2015г. Съгласно цитираните норми за подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на §1, т.23 от ЗПЗП и са регистрирани в Интегрираната схема за администриране и контрол съгласно чл.30, ал.2, т.2 и/или т.3 ЗПЗП, съгласно направлението, по което кандидатстват, както и ако отговарят на условията за активен земеделски стопанин, съгласно чл.38б ЗПЗП. Цитираните норми не въвеждат регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделски стопани да е условие за подаване на заявление за плащане по направление "Билогично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие". Или, наличието на регистрация като земеделски производител не е предпоставка за изпълнение на задължението по чл.6 от Наредба № 4 от 24.02.15г. Това задължение произтича пряко от цитираната правна норма и се свежда до това лицето да изпълни биологичното направление, за което е одобрено за период от пет последователни години, като подаде заявление за плащане. Неподаването на заявление за плащане за която и да е от годините в рамките на ангажимента води до прекратяване на същия.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 168/2017 г. на Административен съд - Видин.

ОСЪЖДА Д.Д, [населено място],[адрес], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.