Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП“-София при ЦУ на НАП против Решение №2142 от 30.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 7162 по описа за 2017 г., с което по жалба на „ПС Гард“ ЕООД, е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22222515008745-091-001/16.02.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 921 от 13.06.2017г. на директора на Д“ОДОП“-София, в частта му, с която да данъчен период м. 09/2014 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 286 000лв. по една фактура с издател „Канди груп“ ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и в противоречие с материалния закон извод за действително извършено авансово плащане и възникнало, при това, право на данъчен кредит за получателя; неправилно е преценил и игнорирал недоказването на осъществена облагаема доставка във връзка с процесното фактурирано авансово плащане. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "ПС Гард" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. И, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното:

Спорът е бил относно правото на данъчен кредит по една фактура за частично авансово плащане. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд относно това, че е доказан фактът на плащане по процесната фактура. Представен...