Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Ч от [населено място], чрез адв.. А срещу решение № 3398/19.05.2017г., постановено по адм. д. № 106/2017г. на административен съд – София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на Чертов срещу отказ за предоставяне на обществена информация, обективирана в писмо с изх. № 01-422/20.12.2016г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национлен филмов център“ (ИА „НФЦ“) по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 01-407/14.12.2016 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с връщане на административната преписка на задължения субект за произнасяне по искането за достъп до обществена информация.
Ответните страни - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИА „НФЦ“) чрез адв.. С и „АРС“ ООД чрез адв.. Л оспорват жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.
Административният съд приема от фактическа страна, че административният орган –задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) е сезиран от А.С с искане за предоставяне на достъп до следната информация: 1. Достъп до досието на филм с работно заглавие "Пътуване в два свята", чиито режисьор и съсценарист и оператор е заявителят. Според уточнението, направено в заявлението, се иска: 1.1. Договор между възлагащата организация ИА „НФЦ“ и продуцента „АРС“ ООД; 1.2. Приложенията към договора по т. 1, конкретно тези, който са свързани с бюджета на филма и начините за предоставянето му;1.3 Отчетно разходни документи, удостоверяващи по какъв начин са разходвани публичните средства;1.4. Предоставените от авторите декларации на носители на авторски и сродни права върху отделни произведения или изпълнения, включени във филма;1.5. Договорите, които са сключвани между продуцента и основните творци във връзка със създаването на филма, включително със заявителя във формите на хартиен носител по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). В законовоустановения срок по чл, 28, ал. 1 от ЗДОИ органът се произнася с решение, обективирано в писмо изх. № 01-422/20.12.2016г., на директора на ИА „НФЦ“, с което информира заявителя, че така исканата информация не може да бъде предоставена поради несъгласието на третото заинтересовано лице фирма „АРС“ ООД.
От правна страна първоинстанционният съд приема следното: Писмото до заявителя от 20.12.2016г., макар и непрецизно оформено има характеристиката на решение на задължения субект-изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ по смисъла на чл. 34 от ЗДОИ, в което са изложени мотивите за отказа да бъде предоставен достъп до обществена информация и отрицателното решение, с което са спазени изискванията за форма по чл. 59 от АПК на административния акт и последният не е нищожен. На следващо място, съдът приема че така формулираното заявление на А.Ч не сочи на търсена обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се иска предоставяне на договор и приложения към него, сключвани от продуцент-фирма „АРС“ ООД и изпълнителната агенция, както и от продуцента и изпълнители, между които и заявителя. Приема също така, че искането по т. 1.3 от заявлението на жалбоподателя и във връзка с негов отговор с вх. № 01-1307/20.12.2016г. се отнася до изясняване на облигационни отношения между трети за задължения субект лица, които не са предмет на регулация по ЗДОИ. На последно място след анализ на понятието „търговска тайна“ по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗДОИ, като пречка за предоставяне на достъп до обществена информация, поради несъгласието на третото лице, и липсата на надделяващ обществен интерес, решаващият съд обосновава извод за законосъобразност на постановеното решение от изпълнителния директор на ИА „НФЦ“.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Правилна е преценката на административния съд, че ИА „НФЦ“ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, но в противоречие на определенията дадени в ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) за понятието и видовете обществена информация са изводите на административния съд, че в конкретния случай информацията не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законодателят дава легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
В разглеждания казус търсената информация е свързана с проект за реализация и реализация на филм с включени средства на държавното финансово подпомагане, в които дейности ИА „НФЦ“ има редица правомощия по закон. Като администрация към министъра на културата - юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност (чл. 5 от ЗФИ (ЗАКОН ЗЗД ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ)), агенцията подпомага създаването, разпространението и показа на български филми в страната и в чужбина; поддържа и води регистър по чл. 19, ал. 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми; представя на министъра на финансите годишен доклад съгласно ЗДПом (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ) относно държавното подпомагане на филмовата индустрия въз основа на отчетените данни за предходната година, който се публикува на интернет страницата на агенцията; (чл. 6, т. т. 1, 3 и 4 от ЗФИ). В контекста на изложеното се налага извода, че със заявлението за достъп до обществена информация се иска предоставяне на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Независимо от обстоятелството, че заявителя е оператор на филма, чието досие е предмет на заявлението, същият има право на достъп да обществена информация, в частта и, която е създадена, респективно съхранена от Изпълнителната агенция. Ето защо при новото разглеждане на заявлението задълженият субект следва да направи преценка на искането през призмата на правомощията си, разписани по закон и свързани със създаването, разпространението и съхранението на българския филм. При произнасянето си агенцията следва да съобрази и правата на третите лица, засегнати от искането, за което има данни по делото. На спорния по делото въпрос налице ли са основанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ за отказ от предоставяне на информацията предвид писмено изразеното несъгласие на „АРС“ ООД следва да бъде отговорено след анализ за наличието на надделяващ обществен интерес. Р.та на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда предоставяне на информацията в случаите на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. От предмета на искането е видно, че заявителят цели именно да си състави мнение за отчетността на задължените субекти. Преценката за наличието на надделяващ обществен интерес лежи върху административния орган, съобразно принципа на служебното начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от данните по делото обаче, той не излага мотиви в тази насока, което прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания.
По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон-чл.2, чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 38 от ЗДОИ, следва да абъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната административната преписка следва да бъде върната на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ за ново произнасяне по заявлението на Чертов с вх. № 01-1268/12.12.2016г. при спазване на указанията по приложение на закона. Воден от горното, ВАС, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3398/19.05.2017г., постановено по адм. д. № 106/2017г. на административен съд – София - град (АССГ) и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение, обективирано в писмо изх. № 01-422/20.12.2016г., на директора на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", гр. С..
Връща административната преписка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", гр. С. за ново произнасяне по заявлението на А.Ч с вх. № 01-1268/12.12.2016г. Решението е окончателно.