Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Б., против решение № 741 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2444 по описа за 2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание, с изх. № 29-02-644/01.08.2017 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас.

Изложените съображения за недопустимост и неправилно прилагане на чл. 349, ал. 1 от НРД МД 2017 г. (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.

Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., обл. Пазарджик, е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е писмена покана изх. № 29-02-644/01.08.2017 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Б., на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД - изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК № 021372/11.05.2017 г., е задължен да възстанови неоснователно получена сума в размер на 550 лв. за извършена и отчетена дейност по КП № 106.2. Токсоалергични реакции при лица под 18 години, ИЗ 11488 / 16 - 21.04.2017 г. Установено е, че сумата за лечение по клиничната пътека е била заплатена „УМБАЛ Бургас“ АД, която е хоспитализирала същия пациент на 15.04.2017 г. по ИЗ 8925/15.04.2017 г., КП 106.2., но на следващия ден 16.04.2017 г. пациентът самоволно е напуснал по време на свиждане.

За да отмени оспорения акт, Бургаският административен съд е приел, че при две хоспитализации на един пациент в две различни болнични заведения в рамките на 30 календарни дни заплащането не се определя според поредността на хоспитализацията. Съгласно чл. 349, ал.1 от НРД МД за 2017 г. действително се заплаща само едно лечение, но това не е по избор на административния орган, още по-малко, когато не са установени нарушения в качеството и обема на извършените медико - диагностични дейности. Административният орган следва да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на медицинска дейност, след обстойната им преценка да достигне до извод, че се касае за недължимо платено и едва след това да прибегне съм събирането му. В случая, липсата на извършена проверка на лечебното заведение по първата хоспитализация съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, обосноваващо незаконосъобразността на оспорената покана. В този смисъл съдът се е позовал на сложилата се безпротиворечива съдебна практика по тълкуване и прилагане на материалния закон.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Неоснователен е касационният довод за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Решението е постановено по надлежно подадена допустима жалба в рамките на правораздавателната власт на съда, поради което е допустимо и не е налице основание за обезсилването му.

Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 349, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г. – отм. 01.04.2018 г.) са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно посочената материалноправна разпоредба, съгласно която, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Разпоредбата не съдържа правило кой от случаите подлежи на заплащане, когато хоспитализациите са в две различни лечебни заведения. По нормативна презумпция в един от случаите са допуснати нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация. В хода на предвидената проверка е необходимо да се установи кое от двете лечебни заведения е нарушило индикациите за хоспитализация, респ. критериите за дехоспитализация, по конкретната клинична пътека. Недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по клиничната пътека.

В разглеждания случай не е била извършена проверка на хоспитализацията в „УМБАЛ Бургас“ АД по ИЗ 8925/15.04.2017 г., която реално е продължила само един ден поради самоволно напускане на пациентката на 16.04.2017 г. НЗОК е заплатила цялата сума за лечение на „УМБАЛ Бургас“ АД без да съобрази, че лечението по КП 106.2. е било проведено при хоспитализацията в "МБАЛ Бургасмед" ЕООД по ИЗ 11488 от 16.05.2017 г. до 21.04.2017 г. Не са установени нарушения на правилата за клинично поведение, допуснати от "МБАЛ Бургасмед" ЕООД. При това фактическо положение не може да се приеме, че изпълнителят на болнична помощ, провел лечението на ЗОЛ съгласно изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм, е получил сума от бюджета на НЗОК без правно основание и дължи възстановяването й на основание чл. 76а от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Като е приел, че оспорената писмена покана е материално незаконосъобразна и я е отменил, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 741 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2444 по описа за 2017 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса, гр. Б., да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., обл. Пазарджик, разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.