Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаВ. Н. по адм. дело № 5377/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/.

Образувано е по касационната жалба на Р. П. от гр. В. Т. чрез адв. Е. Н. от СЗАК, срещу Решение № 86/29.03.2021г. по адм. д. № 211/2020г. на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлена жалбата на Павлов в качеството му на кмет на гр. Стражица срещу Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество //КПКОНПИ/ и последният е осъден да заплати на комисията разноски по делото в размер на 150 лева.

В касационната жалба се съдържат подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - КПКОНПИ, чрез процесуалния представител юриск. Гангалов, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба процесуално допустима – депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – В. Търново е отхвърлил жалбата на Павлов срещу Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на КПКОНПИ, с което комисията е установила по отношение на последния, в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал.1 т.32 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси за това, че като кмет на община Стражица на посочените в решението дати в периода от 05.01.2018г. до 27.02.2019г. е упражнил правомощие по служба като е издал описаните в решението заповеди и въз основа на тях разрешителни за почистване от храстовидна и дървесна растителност на поземлени имоти в района на О. С. в частен интерес на ЕТ „НИКИ – 2003 - Н. П.“ с управител Н. П. – брат на Р. П., и е сключил с ЕТ договор № 65/01.12.2016г. за отдаване под наем на общинска зем. земя в района на общината, в нарушение на разпоредбата на чл.8 от ЗПУКИ (отм.) и на чл. 58 изр.1, предл. 4 от ЗПКОНПИ и на чл.8 изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ отм., като за установения конфликт на интереси на Павлов е наложена глоба в общ размер от 60000лв /съответно по 5000лв. за всеки от случаите и отнемане в полза на общината на сумата 1117,45лв. получено дневно възнаграждение за дните на установен конфликт на интереси.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява наличието на конфликт на интереси по смисъла на закона, т. к. като кмет на община Стражица в посочения период от време с описаните по-горе действия и актове жалбоподателят е упражнявал служебните си правомощия в частен интерес на ЕТ „НИКИ – 2003 - Н. П.“ с управител Н. П. – негов брат.

Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора.

Административният съд е приел за категорично установено от заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза, че оспорените разрешителни за почистване на дървета и храсти са подписани от Павлов, въпреки възраженията на последния за субективно отношение на вещото лице Минчев и исканията за отвод на експерта и повторна експертиза от друго вещо лице. Възприемайки заключението като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено, съдът е отхвърлил исканията, въпреки наличието на данни за познанство и дори влошени отношения между експерта и страната, потвърдждаващи се от използваните от Минчев спрямо жалбоподателя и процесуалния му представител в последното о. с.з. обидни квалификации /неотразени в протокола, поради отказ за допускане на поправка, но споменати в решението, предмет на касационната жалба/. С оглед установеното обстоятелство /признато от експерта в о. с.з./, че при извършване на експертизата Минчев не е изследвал оригиналите на документите, а техни копия /което е абсолютно недопустимо съгласно правилата за извършване на СГЕ при наличие на оригиналите/, съдът служебно /и без заявено искане от страна по делото/ е следвало да задължи вещото лице да отговори на поставените въпроси след като изследва оригиналите на разрешителните /за местонахождението на които е получил информация от жалбоподателя/, респективно да допусне допълнителна или повторна експертиза по искане на страната. Вместо това съдът безкритично е възприел констатациите на експерта и е отхвърлил искането на Павлов за повторна СГЕ, приемайки го дори за шиканиране на процеса. Така обаче съдът е достигнал по необосновани и неподкрепени от доказателствата правни изводи.

При извеждане на фактическите констатации и правните си изводи, първоинстанционният съд е игнорирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като е приел, че са абсолютно неотносими и не следва да ги обсъжда. Така веднъж допуснал събирането на гласни доказателства, намирайки ги за годни, относими и значими за спора доказателствени средства, като не ги е подложил на преценка и анализ съдът не е изяснил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е извел правните си изводи, и поради това е постановил необоснован съдебен акт.

Друг съществен порок при провеждане на процесуалните действия в първоинстанционното производство е поизнасянето по искането на жалбоподателя за поправка на протокола от последното о. с.з. с постановяване на съдебния акт по съществото на спора. Предвид вложения от законодателя смисъл в провеждането на това междинно производство /по чл.151 ГПК/ като гаранция за правилно отразяване на процесуалните действия, свързани с пълното и всеобхватно изясняване на релевантните за спора факти, разглеждането на искането при решаването на спора по същество /дори да се игнорира погрешното му възприемане като злоупотреба с право/, поражда съмнения за предрешаване на спора.

Видно от гореизложеното, при събирането на доказателствата с цел изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила - чл.171, ал.2 - 6 от АПК. Нарушенията са съществени, т. к. касаят норми, които са гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, от една страна, а и защото, ако не бяха допуснати, съдът можеше да достигне и до друг правен извод, от друга.

С оглед законовата забрана за фактически установявания в касационното производство / арг. чл.220 от АПК/, с оглед изясняването на значимите за спора фактически обстоятелства, е необходимо да се извършат отново необходимите съдопроизводствени действия по събиране на надлежните доказателства, тяхната преценка и анализ, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид връщането на делото на административния съд, произнасяне по искането за разноски не се дължи.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 86/29.03.2021г. по адм. д. № 211/2020г. на Административен съд – В. Т.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова