4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

С., 22.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговски отделение, в закрито заседание на 05.11.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

дело № 355 /2010 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

ТД[фирма]

,[населено място] против въззивното решение на В. окръжен съд № 1566/ 03. 12. 2009 год., по в. гр. д.№ 1677/2009 год., с което е оставено в сила решението на В. районен съд № 1795/06.06.2009 год., по гр. д. № 7700/2008 год. и по предявения от Х. Б. Х. срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК отм., във вр. с §2, ал.9 ПЗР на ЗИДГПК/ неправилно квалифициран по чл.124 ГПК/ е признато за установено по отношение на последния, че ищецът не дължи сумата 6 000 лв./ шест хиляди лева/, представляваща част от главницата от 40 000 лв. по запис на заповед от 27.09.2006 год., въз основа на който на 19.02.2007 год. по ч. гр. д.№ 395/2007 год. на Д. е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” ГПК отм..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и на материалния закон, предвид приетите в противоречие с правата характеристика на ценната книга, функции на същата.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че „въззивният съд се е произнесъл неправилно...