3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

С., 14.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 478 /2010 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

[фирма]

,[населено място] против въззивно решение на В. окръжен съд № 45 от 12.02.2010 год., по гр. д.№ 1411/2009 год., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени, като неоснователни предявените от касатора, като ищец срещу

[фирма],

гр. В. обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 4 628.64 лв., представляваща стойността на доставено, но незаплатено количество плат и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава, обхващаща периода 09.01.2009 год.- 05.03.2009 год., заедно със законната лихва върху главницата на задължението, начиная от датата на исковата молба- 06.03.2009 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ответника деловодни разноски от 1 750 лв..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл.7, ал.1 ЗСч. и на процесуалното правило на чл. 154, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК.

Според подробните съображения на касатора обстоятелството, че въззивният съд преценявайки доказателствената сила на приложената по делото фактура - частен диспозитивен документ, не е отчел съдържанието и изискуемите се от ЗСч./ в редакцията му, публикувана в ДВ бр.106/2008 год./ реквизити на същта, нито е съобразил останалия доказателствен материал по делото е довело до изграждане...