Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от СВИКОМ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 766 от 14.04.2020 г. по в. т.д. № 4724/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав, с което е обезсилено решение № 644 от 05.04.2019 г. по т. д.№ 3086/2017 г. на СГС, ТО, VІ-10 с., в частта, с което ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на касатора на основание чл.208 КЗ отм. сумата от 433 631.01 лв. – застрахователно обезщетение по щета № 26014080100023/10.11.2014 г. – стойността на хале, намиращо се на територията на Свинекомплекс – [населено място], собственост на СВИКОМ АД, с приблизителна площ от 5 300 кв. м., изградено от метални стени върху бетонови основи, с изграждащи стени и покрив от термопанели, разположено в средата на комплекса, обозначено в извадка от КП – [населено място], одобрен с протокол № 7/01.08.1994 г. с № 121, с ориентация – северозапад-югоизток, напълно унищожено в резултат на пожар, настъпил на 08.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.11.2017 г. до окончателното й заплащане; ведно с лихва за забава в размер на 129 828.64 лв., изтекла за периода от 27.11.2014 г. до 07.11.2017 г. и разноски по делото в размер на 28 302.13 лв.; като в тази част делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане, съобразно дадените указания.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се приетото в него, че първата инстанция се произнесла извън заявения от ищцовото дружество предмет на спора, като се поддържа, че ищецът не е направил изменение на иска, в какъвто смисъл е преценката на въззивния съд. По подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне отново на Софийския апелативен съд с указания за произнасяне по същество, с присъждане на сторените за настоящата инстанция разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: 1. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато съдът се е произнесъл по юридическия факт, който е основание за завеждане на исковата претенция, без този юридически факт да е изменян от ищеца по делото; 2. При заастрахователна полица, в която е посочено, че обект на застраховка са всички производствени сгради, които са собственост на застрахования и се намират в застрахования урегулиран поземлен имот, релевантна ли е номерацията на увредената производствена сграда за допустимостта и основателността на искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По първия въпрос се сочи, че е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 59/27.04.2015 г. по гр. д.№ 4647/2014 г. на ІІІ г. о., а по втория – че отговорът му има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от горното се поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на исканата касационна проверка. Излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да прецени, че обжалваното решение е недопустимо в хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че предмет на спора, съгласно правното твърдение на ищцовото дружество, съдържащо се в допълнителна молба – уточнение от 29.05.2018 г. на исковата молба, е хале № 107 с квадратура от 2 048.20 кв. м., описано на стр. 2 от нот. акт № 14, т.7, нот. д. № 1964/97 г., в скицата към него, както и в актуална скица на Свинекомплекса № 15-263017/27.04.2018 г. от АГКК. Това именно хале било предмет на договора за наем от 2006 г. /сключен с О. Т. Е и описан в исковата молба/, в който договор неправилно било посочено като хале № 121, вместо като № 107. В този смисъл първоинстанционният съд е допуснал уточнение на изложените в исковата молба фактически твърдения и по този предмет на спора съдът дължи произнасяне. С решението си обаче, в нарушение на диспозитивното начало, първоинстанционният съд се е произнесъл извън така заявения от ищцовото дружество предмет на спора, като е присъдил застрахователно обезщетение за погиването на друго хале /първоначално посоченото в исковата молба/ - № 121, което, както е установено по делото, не е идентично с хале № 107 и има различна индивидуализация. Поради това съдът не е разрешил правния спор, с който е бил сезиран и решението му като недопустимо подлежи на обезсилване, ведно с връщане на делото на първата инстанция за произнасяне по действително предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по първия поставен процесуалноправен въпрос, уточнен и преформулиран, съобразно правомощията на касационната инстанция /ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/, в следния смисъл: Следва ли при определяне на спорния по делото предмет, във връзка с преценката по чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК, въззивният съд да съобрази, налице ли е надлежно допуснато изменение на иска от първата инстанция. Същият е обусловил правната воля на апелативния съд, доколкото той е счел, че с направените от ищеца допълнителни уточнения и приемането им от страна на първата инстанция е променен предметът на спора – нещо, което Софийският градски съд не е съобразил при постановяване на акта си по същество. Обжалването следва да се допусне за преценка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, вкл. решението, посочено от касатора.

Не следва да се допуска касационно обжалване на останалите релевирани основания за достъп до касация. Вторият формулиран въпрос е относим изцяло към правилността на решението по конкретния спор, с оглед обстоятелствата по него, т. е. не удовлетворява изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с цитираното по-горе ТР № 1/2010 г., а доводите за очевидна неправилност на въззивното решение не удовлетворяват критерия на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а именно – порокът на решението да е видим само въз основа съдържанието на обжалвания акт, без да се налага преценка на доводите на страните и данните по делото.

За разглеждане на касационната жалба, касаторът следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса в размер на 11 269.20 лв.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 766 от 14.04.2020 г. по в. т.д. № 4724/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав.

УКАЗВА на касатора СВИКОМ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внасяне на изискуемата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 11 269.20 лв. по съответната сметка на ВКС, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

При своевременно изпълнение на дадените указания, делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочването му в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: