Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:В. П. П. Я. при секретар В. В. и с участието
на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяС. А. по адм. дело № 5392/2021
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ферма“ ЕООД – гр. Костинброд чрез процесуалния си представител адв. Г. М. срещу решение № 130/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 596/2020 г. по описа на Административен съд, София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 23/04/1/0/01002/2/01/04/01 с изх. № 01-2600/6240 от 02.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което изцяло е отказана одобрената финансова помощ по договор 23/04/1/0/01002 от 10.08.2016 г. и същият е бил прекратен, както и по отношение на определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 143 196,60 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.1 и 3 АПК. В касационната жалба се излага и оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и липсва формиране на фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи, което представлява отменително основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че напълно неправилен е извода на съда, че е недопустимо оплакването му в един административен акт да се откаже изцяло одобрената финансова помощ, да се прекрати договора и да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Според касатора такова решение за прекратяване не е издадено, а основание за издаване на процесния АУПДВ е влязло в сила решение по чл. 47, ал.1, т. 3 от Наредбата. За неправилен счита и извода на съда, че е неоснователно оплакването му, че несвоевременното подаване на заявлението се е дължало на забавяне в работата на служителите на ДФ „Земеделие“ във връзка с по-късното отразяване в системата на ИСАК на промяната досежно представителната власт и мястото на управление на дружеството-заявител. Сочи се, че вината за непредставянето на липсващите по заявлението документи в срок е изцяло на служителите на ответника, които с мудните си действия издават контролния лист за липсващите документи едва един час преди края на срока за подаване на заявка за окончателно плащане За установен факт по делото касаторът сочи, че липсващите документи са представени с възражение, вх. № 01-2600/6240 от 15.10.2019 г. и с него дружеството е настояло да бъдат приети посочените като липсващи в контролен лист 4.1 за окомплектованост от 10.09.2019 г. документи, а именно: копие от становище на БАБХ, че земеделското стопанство и дейността на дружеството отговарят на Закона за защита на растенията; копия от документи, доказващи качеството на посадъчния материал, ведно с документ за фитосанитарен контрол на посадъчния материал; копие от договор с контролиращо лице за спазване на правилата на биологично производство, както и обясненията по отношение на посоченото несъответствие на номерата и датите на представените фактури и тези, описани в таблицата на разходите. В касационната жалба се излага и оплакване, че съдът не е разгледал, нито коментирал оплакването, че в процесния АУПДВ не е посочено и по никакъв начин не става ясно кое е правното основание за издаването му предвид, че е посочена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, но тя не е правно основание за издаване на АУПДВ. Излагат се доводи в касационната жалба, че в ЗПЗП има два различни методи за предприемане на необходимите действия и те са предвидени в чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП. И недължимо платените и надплатените суми се събират по различен административнопроцесуален ред, като правно основание за издаване на АУПДВ е 27, ал. 7 ЗПЗП. В тази връзка касаторът се оплаква, че никъде в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил основното оплакване, че дори да се приеме, че административният орган е провел процедурата да издаде АУПДВ по реда на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, то актът не съдържа никакви мотиви относно определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Позовава се на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. М..
Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в депозирана по делото на 05.11.2021 г. писмена молба от юриск. Я. К., я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на „Ферма“ ЕООД срещу посочения по-горе АУПДВ, с който изцяло е отказана одобрената финансова помощ по договор 23/04/1/0/01002 от 10.08.2016 г. и същият е бил прекратен, както и по отношение на определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 143 196,60 лв. е приел, че този акт е законосъобразно издаден от компетентен орган и при спазване на материалноправните предпоставки, като при проверка за спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане съгласно договора от 10.08.2016 г., е установено нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 4 и чл. 14, ал. 1, т. 5 от посочения договор и на разпоредбите на чл. 45, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. В тази връзка е посочено от съда, че съгласно тези разпоредби ползвателят на помощта следва да подаде заявка за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но не по-късно от изтичане на един месец след изтичане на срока за извършване на инвестицията, посочен в договора за отпускане на финансова помощ от 10.08.2016 г., в случая това е 10.09.2019 г. Изложени са мотиви от съда, че жалбоподателят е представил заявка за окончателно плащане, която не е приета от ОРРА, София – град поради липса на всички изискуеми документи съгласно приложение 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г., служителите от ОРРА са предоставили за подпис контролен лист за отказ за приемане на заявка за окончателно плащане, който бил подписан от г-н Драгоев, а това според административния орган и от съда представлява неизпълнение на нормативно задължение съгласно посочените по-горе разпоредби от Наредба № 9/21.03.2015 г. Съдът е приел, че не се оспорва от жалбоподателя, че не е представил всички изискуеми се документи към окончателната заявка за плащане, като посочените в контролния лист като непредставени такива, са представени от заявителя с възражението му от 06.11.2019 г., но към него липсват изисканите документи поради соченото от жалбоподателя, че е в обективна невъзможност. За неоснователно е счетено от съда възражението на жалбоподателя, че несвоевременното подаване на заявката се дължало на забавяне на работата на служители на Фонда във връзка с по-късното отразяване в системата ИСАК на промяната на представителната власт и мястото на управление на дружеството-заявител, като според съда заявителят е разполагал със срок от поне един месец, в който да изпълни задължението си да окомплектова заявката за окончателно плащане с необходимите документи, а в случая дружеството е изчакало последния възможен момент, което го е лишило от възможността да отреагира своевременно, като набави липсващите документи, но за това не може да се ангажира отговорността на служителите от администрацията на ответника. Относно оплакването, че е недопустимо в един акт органът да откаже изцяло одобрената финансова помощ, да прекрати договора и да издаде АУПДВ. Според съда всяко едно от изброените волеизявления е в правомощията на ответника и е резултат от констатираното неизпълнение на разпоредбите на Наредба № 9/21.03.2015 г. и договора от 10.08.2016 г., поради което е направен извод от съда, че няма пречка същите да се обективират в един акт. Обжалваното решение е правилно постановено.
Не се спори между страните по делото, че „Ферма“ ЕООД е сключила договор с ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния му директор № 23/04/1/0/01002 от 10.08.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1„ Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Срокът за подаване на заявка за окончателно/второ плащане, посочен в чл. 6, ал. 4 от договора е във връзка с чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и той е едномесечен от изтичане на срока на договора по чл. 6, ал.1 от договора и в случая това е 10.09.2019 г., когато е подадена заявката от представляващия дружеството – управител К. Д.. Не се спори, по делото и, че към заявката са липсвали необходими документи, които при проверка от служители на Фонда са изготвили, респ. връчили контролен лис. Липсващите документи е установено, че са представени с възражение на дружеството от 06.11.2019 г., а именно: копие от становище на БАБХ, че земеделското стопанство и дейността на „Ферма“ ЕООД отговарят на Закона за защита на растенията, документи, доказващи качеството на посадъчния материал и документ за фитосанитарен контрол и договор с контролиращо лице за спазване правилата на биологичното производство, обяснения От така установеното не се спори, че при подаване на заявката на 10.09.2109 г. не са представени всички необходими документи. Твърдението, че една папка е останала в предишния управител на дружеството и служителите на Фонда са работили със закъснение по приемане на заявката, поради което тази папка не е могла да бъде представена, правилно е прието от решаващия административен съд, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от договора се отказва пълно или частично изплащане на помощта, когато заявката не е подадена в срока по чл. 6, ал. 4 с всички изискуеми документи. Подаването в последния възможен момент на заявката обосновано е прието от съда, че е лишила жалбоподателя от възможността да реагира своевременно за набавяне на липсващите документи, поради което това му поведение не може да се вмени и да се ангажира отговорността на служителите на ответника. Последните по твърдение на жалбоподателя са работили доста бавно по актуализиране в тяхната система на промяната на управлението и представителството на дружеството и мястото на управление, но подавайки заявката си с непълна документация в последния ден от срока, е поставило заявителя в положение да не може да се снабди до крайния срок, който е дяна на подаване на заявката с липсващите документи. В чл. 46, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. е предвидено при нередовност на заявката, тя да може да бъде приета и при липса и/или нередовност, но само когато те се отнасят за документи, издавани от други държавни и/или общински органи и институции, за които кандидатът представи писмени доказателства, че е направил искане за издаване от съответния орган. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза, на която не се позовава и касационния жалбоподател, поради което правилно е прието, че нередовността на заявката е причина тя да не се приеме и същата е върната на подателя с контролен лист съгласно чл. 46, ал. 2 от посочената наредба. Няма и данни заявката да е подадена повторно с всички изискуеми се документи съгласно чл. 45, ал. 3 във връзка с ал. 2 от нея. Освен това по делото е установено, че на жалбоподателя е изпратено предизвестие, обективирано в писмо, изх. № 01-2600/6240 от 15.10.2019 г., с което му е указано да представени писмени доказателства за наличие на обособени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност да представи заявката заедно с всички изискуеми документи, но такива правилно и административния орган и съда са приели, че не са ангажирани.
Относно оплакването, че е недопустимо в АУПДВ едновременно с отказването на помощта да се прекратява и договора, то е неоснователно. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че водещо е съдържанието на акта, а не неговото наименование. В тази връзка обосновано първостепенният съд е приел, че всяко едно от волеизявленията в оспорения АУПДВ е в правомощията на административния орган, който да откаже одобрената финансова помощ, да прекрати договора и да издаде АУПДВ и то е в резултат на констатирано неизпълнение на разпоредби на Наредба № 9/21.03.2015 г. и на договор от 10.8.2016 г., поради което няма пречка прекратяване на договора и определянето за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане да бъдат обективирани в един акт.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът не е приел, че АУПДВ не съдържа фактически и правни съображения за издаването му, поради което не бил мотивиран. Правилно съдът е посочил, че неизпълнението на законоустановеното задължение по чл. 45, ал. 2 от посочената наредба съставлява неизпълнение на задължението по чл. 14, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 4 от договора от 10.08.2016 г. В тази връзка следва да се посочи и приетото от съда, че в процесния АУПДВ е налице позоваване и на чл. 27, ал. 3 и 5 ЗПЗП и въз основа на които е издаден процесния индивидуален административен акт във връзка с чл. 166, ал. 2 ДОПК.
Няма спор по делото, че сумата от 143 196,60 лв. е изплатена на ползвателя на помощта по сключения договор по заявката за междинно плащане от 08.03.2017 г., поради което не отговаря на истината оплакването, че липсват мотиви в акта как е определен размера на подлежащото за възстановяване публично държавно вземане.
Не е приложим редът по ЗУСЕСИФ, каквото оплакване се сдържа в касационната жалба, тъй като в казуса спорният въпрос е относно срокът за подаване на заявка за окончателно плащане и проверката от служителите на ДФ „Земеделие“ е била свързана именно със срока, поради което се касае за проверка за допустимост и е приложим редът по ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, а не по ЗУСЕСИФ. Непосочването на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП в процесния АУПДВ не го прави незаконосъобразен.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касационния жалбоподател и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед направеното искане на юриск. Я. К. в депозирана на 05.11.2021 г.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 596/2020 г. по описа на Административен съд, София – област.
ОСЪЖДА „Ферма“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Костинброд и посочен съдебен адрес в гр. София да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Весела Павлова
/п/ Полина Якимова