ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№419

гр. София, 10.08.2021 г.

В. К. С, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и

първа година в следния състав:

Председател: Членове:

Т. В

Б. Б. П Хорозова

като разгледа докладваното от П. Х. Ч касационно търговско дело № 20218003901514 по описа за 2021 година

Производството по делото по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от[Фирма 1] [населено място], чрез изпълнителния директор М. И. Ч., против определение № 80/26.04.2021 г. по в. ч.т. д. № 245/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 260322/17.03.2021 г., постановено по т. д.н.№ 1749/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение подадено от частния жалбоподател възражение вх.№ 262413/15.02.2021 г. срещу частична сметка № 7 за разпределение на наличните суми от осребреното имущество на длъжника ДРИЙМ ООД /н/; и производството по в. ч.т. д.№ 245/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е прекратено.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно -незаконосъобразно и необосновано, поради което се претендира отмяната му. Оспорва се изводът на въззивния съд, че частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва определението на окръжния съд. Поддържа се, че след като съдът по несъстоятелността е отменил атакуваната частична сметка на друго основание, не е следвало да се произнася по съществото на възражението, а да го остави без разглеждане. По тези съображения частният жалбоподател счита, че първоинстанционното определение в обжалваната част е недопустимо и апелативният съд е следвало да го обезсили, а не да оставя без разглеждане частната въззивна жалба.

Против частната жалба не е постъпил писмен отговор.

Съставът на Върховния касационен съд. търговска колегия, второ отделение, намира следното:

Частната жалба е допустима - изхожда от легитимирана страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд.

В частната жалба, която е оставена без разглеждане от състава на Варненския апелативен съд, се излагат доводи, че първоинстанционното определение в обжалваната част е недопустимо. Твърди се, че след като съдът по несъстоятелността е отказал да одобри частична сметка № 7 /срещу която е подадено възражението от оспорващия кредитор[Фирма 1]/, на различно основание, с оглед служебно извършена проверка, и е задължил синдика да извърши нова частична сметка, то той не е следвало да се произнася по съществото на възражението, тъй като интересът от същото е отпаднал.

За да намери тази частна жалба за процесуално недопустима, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

С обжалваното определение № 260322/17.03.2021 г. съдът по несъстоятелността е направил изводи, че частични сметки № 6 и № 7 са незаконосъобразни поради служебно констатирани противоречия със закона. В диспозитив е отказано одобряване на сметките и е указано на синдика да изготви нови сметки, при съобразяване на реда по чл.722 ТЗ. Въпреки това е прието, че следва да се разгледа и да се остави без уважение възражението на[Фирма 1] срещу частична сметка № 7, касаещо суми, разпределени в полза на НАП, по вземания, погасени според оспорващия кредитор с абсолютната 10-годишна давност.

При тези данни въззивният съд е приел, че частната жалба е насочена срещу неподлежаща на самостоятелно обжалване част от определение по чл.729 ТЗ, тъй като резултатът от произнасянето по възражение по чл.728 ТЗ обичайно намира израз единствено в мотивите и не подлежи на обжалване, без да се твърди незаконосъобразност на крайния акт на съда по несъстоятелността, с който се одобрява, с или без изменения, или се отменя /не се одобрява/ сметката за разпределение.

На следващо място съдът е посочил, че при липса на обжалване на отказа на съда за одобряване на частична сметка № 7 от засегнатия кредитор -НАП, на който се разпределят суми в 6-ти ред от чл.722 ал. 1 ТЗ, не е налице правен интерес за кредитора[Фирма 1], на което дружество изобщо не се разпределят суми с тази сметка, от обжалване на определението на съда по несъстоятелността в която и да е част.

Според въззивния съд, за неразпределената сума ще бъде съставена нова сметка за разпределение и едва при включване в нея на оспорените като погасени по давност вземания на НАП, кредиторът от следващ ред[Фирма 1] ще има възможност да подаде възражение по чл.728 ТЗ и евентуално - път на защита по чл.729 ал.З ТЗ.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:

Въззивният съд е приел, че частната жалба е насочена срещу част от определение по чл.729 ТЗ, която не подлежи на самостоятелна инстанционна проверка и би следвало да намери израз единствено в мотивите на акта по одобряване на сметката. Изводът е принципно правилен, ако произнасянето на съда по несъстоятелността за неодобряване на изготвените от синдика частични сметки бе обусловено от произнасянето по възражението на кредитора срещу частична сметка № 7. Настоящият случай не е такъв, тъй като съдът се е произнесъл по възражението, преди да се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за неговото разглеждане, а именно -преценка на законосъобразността на сметка № 7 по същество. Същата не е била одобрена единствено по причина, че съдът по несъстоятелността е констатирал служебно необходимостта от допълнително включване в частична сметка за разпределение № 6 /касаеща реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.З ТЗ/ на сума за кредитора, предплатил разноски по чл.629б ТЗ, което от своя страна ще рефлектира неминуемо и върху частична сметка № 7

/за разпределение на суми в полза на кредитор с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ/.

Интересът за обжалване на определението по чл.729 ал.1 ТЗ е винаги конкретен и се обуславя от накърнените права на засегнатата страна /именно този принцип доведе до изменение на нормата на чл.729 ал.З ТЗ /ДВ, бр. 105/2016 г/ в посока разширяване на кръга на легитимираните да обжалват лица/. В случая оспорващият кредитор е поставен под угрозата да не може да реализира правата си да възрази при изготвянето на новата сметка, поради преклузия, ето защо има интерес да атакува определението в посочената част като недопустимо. Доводи за липса на правен интерес от обжалването на която и да е част от атакуваното определение не могат принципно да се черпят от това, че същият попада в следващ ред по чл.722 ал. 1 ТЗ /доколкото по-малката сума, одобрена за разпределение на кредиторите от предходен ред, увеличава шанса му за удовлетворяване/.

Предвид изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 80/26.04.2021 г. по в. ч.т. д. № 245/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: