Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. К. К. против определение № 82 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3759/2020 г. на Върховния касационен съд, с което е отменен ходът по същество на делото и е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с вх. № 2596/26.10.2020 г. срещу решение № 2969 от 09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят поддържа, че трайната съдебна практика, на която ВКС се е позовал и която предвижда, че процесното решение на ВАдвС не подлежи на обжалване, в случая е неприложима. Твърди, че правото му на обжалване се извежда от разпоредбите на чл. 9, ал. 6 във вр. с чл. 7, ал. 7 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) и от Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Посочва, че атакуваното решение попада в обхвата на директивата като въвеждащо нова регулация за упражняване на адвокатската професия.

Ответникът по делото – Висшият адвокатски съвет – е подал отговор на частната жалба, в която излага становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

П. В касационен съд е постъпила жалба от адв. С. К. К. срещу решение № 2969 от 09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет. С решението е прието, че Висшият адвокатски съвет няма да предоставя стикери за заверка на адвокатските карти за 2021 г., без да бъдат издължени месечните вноски към Висшия адвокатски съвет. След провеждане на о. с.з. по делото, съставът на ВКС е постановил определение, с което е намерил жалбата за недопустима. Посочил е, че в съответствие с конституционно закрепените принципи на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, при които се упражнява адвокатската професия, законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Приел е, че Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично посочените в ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) случаи и тъй като обжалваното решение е извън тях, то не подлежи на обжалване, съответно подадената жалба е недопустима.

Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Константна е практиката на ВКС, според която Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, а именно: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗАдв (така определение № 6 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 4089/2020г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 250 от 10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 366 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4883/2014 г., IV г. о. и др.). Извън тези изрично изброени хипотези, решенията на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване пред съд съобразно принципа, залегнал в чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Р. България, съгласно който адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Доколкото в случая атакуваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗАдв актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, подадената жалба на адв. С. К. правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя основание за допустимост на производството по аргумент на чл. 9, ал. 6 ЗАдв, уреждащ обжалване на отказа за вписване или за издаване на адвокатска карта. Разпоредбата предоставя възможност за защита пред ВКС на индивидуалното право на всеки издържал изпита кандидат за адвокат, когато му бъде отказано вписване или издаване на адвокатска карта (така и определение № 95 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 366/2021 г. на ВКС, III г. о.). Настоящият случай обаче не е такъв. Цитираната от жалбоподателя директива също е неотносима. Съгласно чл. 2 от директивата, същата се прилага спрямо законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите-членки, с които се ограничава достъпът до дадена регулирана професия или нейното упражняване, или един от начините на упражняване, включително използването на професионално звание и разрешените професионални дейности във връзка с такова звание, които попадат в обхвата на Директива № 2005/36/ЕО. Решението на Висшия адвокатски съвет не попада в приложното поле на директивата, тъй като не съставлява правило, което ограничава достъпа или упражняването на адвокатската професия. Член 3, ал. 2 ЗАдв посочва, че адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия, като след вписването на адвоката се издава адвокатска карта. Съгласно чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД адвокатските регистри са публични, а вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие. Затова не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че без ежегодна заверка на картата си адвокатът не може да упражнява професията си. Законът за адвокатурата не посочва адвокатската карта като условие за достъп до или за упражняване на професията. Освен това, по арг. от чл. 147- 149 от ЗАдв, адвокатската карта не е единственият способ за легитимация при упражняване на адвокатската дейност. В този смисъл е и съществуващата практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове ( пр.:определение № 116 от 31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 634/2021 г. на ВКС, III г. о.).

Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената жалба срещу решение № 2969 от 09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет.

По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 82 от 09.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3759/2020 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: