Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, гр. С., ул. „Л. С“ №4 срещу Решение №4635 от 11.07.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5301/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед №1991 от 02.05.2017 г. на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) на Л.С е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, счита обжалваното решение за недопустимо, съответно – неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) се прилага единствено на водач, който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, но не и на водач, чието свидетелство е с изтекъл срок на валидност. Излага подробно доводи за характера на свидетелството за управление на моторно превозно средство като документ за самоличност по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) и като удостоверителен документ за правоспособност по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126). Сочи, че...