Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) и във връзка с § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по касационна жалба на Областен управител на О. С, чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 6881 от 20.11.2017г. по адм. дело № 6252/2017г. на Административен съд София – град, 25 състав, с което е отменена по жалба на Н.П от [населено място] Заповед № РД – 15 - 107 от 24.04.2017г. на областния управител на област С., с която на основание чл. 80 ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от Н.П недвижим имот частна държавна собственост – апартамент № [номер], намиращ се в [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер] и с което Областната управа на област С. е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се излага оплакване за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на АССГ, че сключеният с Панов договор за наем не е прекратен, като се позовава на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗДС. Твърди и неправилност на извода, че за жалбоподателят не е станало ясно, че наемният му договор е прекратен, както и че липсата на служебно правоотношение на жалбоподателя с областната управа не е основание за прекратяване на наемния договор. Навежда аргументи за неправилност на извода за липса на основания за изземване на имота от жалбоподателя, като твърди, че са били налице предпоставките за това.

Ответникът Н.П с писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена...