Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „СОФПС“ ООД, гр. С. срещу Решение № 5170 от 07.08.2018 г. по адм. дело № 5565/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р - 2222 - 03150 - 06868 - 091 - 001 от 15.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 650 от 20.04.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че хода на ревизията не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на ревизиращите органи за начисляване на ДДС за данъчен период месец юни 2015 г., както и че при неправилна преценка на събрания доказателствен материал са формирани неправилни крайни изводи за законосъобразност на оспорения РА. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени издадения РА. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АССГ, както и да присъди разноски на дирекцията за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на „СОФПС“ ООД срещу РА № Р - 2222 - 03150 - 06868 - 091 - 001 от 15.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 650 от 20.04.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 16 569,79 лева, ведно с прилежаща лихва в общ размер на 708,21 лева за данъчни периоди м.05, м. 06. И м.07.2015 г. и осъдено дружеството да заплати на Дирекция „ОДОП“ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 026,00 лева
1. С РА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 718,44 лева за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки (ВОД) за „Профивизион“, Австрия за данъчен период м. 05.2015 г.
За да приеме, че по делото не са доказани ВОД от ревизираното дружество за „Профивизион“, Австрия, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че в рамките на ревизията са представени единствено заповед за командировка, отчет на физическо лице И.Й и фискални бонове за платени пътни такси и горива. Не са представени изискуемите по чл. 45, т.2 от ППЗДДС документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, каквито са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. С възражението срещу РД от страна на ревизираното дружество били представени три броя ЧМР, в които не е посочено количество и тегло на транспортираните стоки, номер на транспортното средство, с което са транспортирани и дата на транспортиране. Обоснован е извод, че така представените ЧМР не доказват изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка /Австрия/. Решението, в тази му част е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътреобщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б. до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. С. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилник за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правнорелевантни факти разграничава документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Това обстоятелство е налице и не е спорно между страните. Следващите два правнорелевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В процесния случай спорен е бил факта относно транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Австрия/.
Анализирайки писмените доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, обосновано съдът е приел, че представените ЧМР не доказват изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка /Австрия/, тъй като от съдържанието им не може да се установи какви са стоките, предмет на ВОД, къде е извършено получаването на стоките / т. е. мястото на доставянето им до австрийското дружество/, как е осъществен транспортът, при липса на посочени транспортни средства. В тази връзка обосновано съдът е достигнал до извода, че не е доказан факта на транспортирането или изпращането на процесните стоки извън територията на страната поради съществени пропуски в съдържанието на ЧМР досежно основните елементи на доставката. Както в хода на ревизията, така и пред съда ревизираното лице не е ангажирало други доказателства, от които да може да се формира категоричното заключение за установяване на факта на напускане на стоките от територията на РБ.Стелно, правилен е изводът на АССГ, че липсват документи, годни да удостоверят, че стоките са напуснали територията на страната и са доставени в Австрия. При липсата на установено основание по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на стоки се налага изводът, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които следва да се начисли данък със ставка от 20 %, както постъпил приходният орган.
Съобразно изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на „СОФПС“ ООД, гр. С. срещу РА относно начисления ДДС за недоказани ВОД към Австрия за данъчен период м.05.2015 г., е правилно и обосновано.
2. С РА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 11 739,22 лева за данъчен период м. 06.2015 г.
Фактически е установено, че дружеството е декларирало ВОД на алуминиева дограма към „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия на стойност 58 691,11 лева, отчетен с фактура № 92/02.06.2015 г. От представените международни товарителници (ЧМР) е видно, че стоката се изпраща за Таджикистан от гр. С., България с изпращач „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия, превозвач, „С. Л“ и получател MIR & Co, Таджикистан. От представения приемо-предавателен протокол от 09.05.2015 г., подписан в гр. Д., Таджикистан, между „СОФПС“ ООД, като изпълнител и „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия, като възложител, се установява, че всички доставени материали и извършени СМР са приети без възражение. При тези доказателства е прието, че стоката се изпраща за Таджикистан, а не за Австрия и собствеността върху същата е прехвърлена на територията на България, поради което не е призната декларираната ВОД за Австрия, което е обусловило доначисляване на ДДС в размер на 11 739,22 лева за данъчен период м. 06.2015 г.
За да достигне до извода за законосъобразност, АССГ е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон.
На първо място, съдът е изложил съображения, че доставките не отговарят на изискванията за ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, тъй като стоката не е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територия на държава членка, а е изпратена и транспортирана до територия на трета страна – Таджикистан.
На следващо място, съдът е обсъдил въпроса дали е приложима нормата на чл. 28 от ЗДДС.
При определяне на данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно правилата на чл. 17 от ЗДДС, установени в зависимост от начина на придобиване на стоката. В конкретния случай, стоката се изпраща от доставчика /жалбоподателя/, поради което приложимо е правилото по чл. 17, ал.2 от ЗДДС, според което мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. При доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, мястото на изпълнение е територията на РБ и на основание чл. 12 от ЗДДС се смята за облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка по отношение на тази доставка, следва да са изпълнени изискванията на чл. 28 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които: се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Наличието на обстоятелствата по чл. 28, т.1 и т.2 от ЗДДС, се удостоверяват с документите посочени в чл. 21, ал.1 от ППЗДДС/ в редакцията, действаща след 01.02.2011 г./, а именно с: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на стоките.
В процесния случай по категоричен начин е установено, че ревизираното дружество не разполага с митнически документ, в който да е вписан като износител на стоките. Не е било спорно, че издадените документи за износ на стоките сочат като износител „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия. Единствените налични по делото документи за движение на стоките са представените по делото ЧМР, които също сочат за изпращач „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия с място на товарене в гр. С., България и разтоварване в гр. Д., Таджикистан, както и получател MIR & Co, Таджикистан. В хода на съдебното производство, жалбоподателят е целял да установи с гласни доказателства, че той е действителния износител на стоките, но правилно първоинстанционния съд е приел, че при липса на представени митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, не може да се приеме за доказано, че не е изпълнена хипотезата на чл.28 от ЗДДС и процесните доставки не могат да се облагат с нулева ставка.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като отказал да открие производство по оспорване верността на съдържанието на митническите декларации за износ относно посочения в тях за износител „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия. На първо место, тези документи не са налични по делото, за да се открива производство по оспорването им. На второ место, доводите на ревизиращите органи и съда, за да приемат, че не е доказана ВОД на стоки за „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия, се градят от липсата на доказателства за изпращане и транспортиране на стоките към държава членка на ЕС. И на следващо место, за да приемат, че не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗДДС, доставката да е облагаема с нулева ставка, както органа по приходите, така и съдът са приели, че ревизираното дружество не разполага с документите посочени в чл. 21, ал.1 от ППЗДДС/ в редакцията, действаща след 01.02.2011 г./, а именно с: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство. Това потвърждава извода на органите по приходите и на решаващия съд, че не е изпълнена хипотезата на чл. 28 от ЗДДС и процесните доставки не могат да се облагат с нулева ставка, както претендира всъщност жалбоподателят, тъй като автомобилният транспорт на стоките е извършен от място на територията на Р. България до територията на Таджикистан, която не е държава-членка на Европейския съюз.
Съобразно изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на „СОФПС“ ООД, гр. С. срещу РА относно начисления ДДС за недоказани ВОД към Австрия за данъчен период м.06.2015 г., е правилно и обосновано.
3. С РА на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 4 068,13 лева за декларирана услуга за „Профивизион“, Австрия по фактура № 96/06.07.2015 г.
За така фактурираната доставка от ревизираното дружество е представена единствено декларация от П.Ц, като управител на ревизираното дружество, която няма посочена дата и положен печат на дружеството, а съгласно съдържанието и съставлява обяснение на управителя за начина, по който е формирана сумата по фактура № 96/06.07.2015 г.
При така събраните доказателства, първоинстанционния съд е приел фактическите и правни изводи на органа по приходите, че липсват доказателства, че лицето, на което е издадена фактурата е действителния получател на услугата, както и доказателства относно качеството му на данъчно задължено лице, установено в друга държава – членка на ЕС. Решението, в тази му част е правилно.
В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е изпълнител по доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната, съобразно чл.21, ал.2 от ЗДДС. Същото произтича и от разпоредбата на чл.116, ал.1 от ДОПК, съгласно която в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.
С данък върху добавена стойност се облага всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Съобразно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В разпоредбата на чл.21 ЗДДС са визирани различни хипотези, установяващи мястото на изпълнение при доставка на услуга.
В хода на ревизията са били изискани документи и писмени обяснения относно фактурираната услуга. От ревизираното лице са представени единствено обяснения, за начина на определяне на цената по фактурата, но не и доказателства за реалното и извършване. При тези факти, обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че по делото не е доказано от ревизираното дружество да е изпълнител по доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната, съобразно чл.21, ал.2 от ЗДДС, поради което законосъобразно на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 4 068,13 лева. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон.
Предвид изложеното, оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо правилно следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора „СОФПС“ ООД, гр. С. за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а от друга страна, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 026 лева, поради което „СОФПС“ ООД, гр. С. следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски за касационната инстанция в размер на 1 026 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5170 от 07.08.2018 г. по адм. дело № 5565/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „СОФПС“ ООД, гр. С., ЕИК 175021226, със седалище в гр. С. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП сумата от 1 026 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.