Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Марио 2012“ ЕООД – гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И.К срещу решение № 1809/09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1271/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 012600/1750/22.03.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. във връзка с общо подадено заявление за подпомагане за посочените три години в размер на 693,76 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т.1 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11/06.04.2009 г. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че предвид наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичните плащания, основанието, на което същият е прекратен, обвързва дружеството и съда с посоченото в него правно и фактическо основание, поради което законосъобразността на оспорения АУПДВ следвало да се преценява именно през призмата на възприетото от ответния орган основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Твърди в тази връзка, че е следвало на самостоятелно основание да бъде преценено при каква хипотеза на правните норми е прекратен агроекологичния ангажимент, за да се извърши правилна преценка за наличието на основание за налагане на финансова санкция с издадения АУПДВ. Според касационния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице форсмажорно обстоятелство, което да изключва отговорността на дружеството за връщане на част от получените...