Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Д., подадена чрез пълномощника й В. Й. Д., срещу решение № 4896 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 1352/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 250/04.12.2008 г., постановено по преписка № 51/2006 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което цитираното решение на КЗД да бъде отменено и делото върнато на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът КЗД, представлявана от юрисконсулт Бозева, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за законосъобразно решението на КЗД, с което последната е установила, че по отношение на Х. Т. Д. не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признака „гражданство” и е оставила без уважение искането й да бъде назначена за държавен служител при условията, приложени за българските граждани, установени с Постановление на Министерския съвет № 47 от 01.03.2004 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на...