Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. С. П. срещу решение № 1888 от 06.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9475/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се частичната му отмяна с доводи неправилност и необоснованост. О. М.о на отбраната не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество съобрази следното:

Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № РД-26-261/25.05.2010 г. на министъра на отбраната, обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение.

Решение № 1888 от 06.04.2012 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Министерство на отбраната е осъдено да заплати на И. С. П. сумата 6565.30 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното й уволнение тя не е заемала служба.

Изложените в касационната жалба оплаквания са, че неправилно съдът е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Пейкова обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две брутни заплати от 1626.80 лева и че неправилно е присъдил сумата 122.62 лева, вместо 153.02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.08.2011 г. до 28.10.2011 година.

При така направените доводи жалбата се явява частично основателна.

Правилно съдът е уважил искането на ответника за прихващане между дължимата...