Производството е по реда на чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на О. М., гражданин на Р. А., против решение №617/05.06.2006г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 205/2006г. Касационните доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в” от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция „Полиция” - Варна, редовно призован, не се явява в с. з. В депозираните пред настоящата инстанция писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима, а след проверка на правилността на оспореното решение на Варненския окръжен съд във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, я намира за неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. М. против заповед № 518/10.08.2005г. на директора на РДВР – Варна, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) са му наложени принудителни административни мерки „принудително отвеждане до границата на Р. Б.” и „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 10 години”.
За да постанови това решение, Варненският окръжен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност при спазване на административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на установените факти и обстоятелства, заповедта е мотивирана, като мотивите са изложени отделно в изготвеното от началника на РЗ „Миграция” предложение, подписано от директора на РДВР – Варна и приобщени към административната преписка.
Фактическата обстановка е правилно установена от съда и не се оспорва от страните. О. М. е влязъл в РБългария през 1997г. Кандидатствал е за предоставяне статут на бежанец пред Агенция за бежанците към МС, който му е отказан с решение на председателя на агенцията и това решение е потвърдено със влязло в сила съдебно решение на ВАС. При извършена на 09.08.2005г. проверка от служители на ІІ-ро РПУ към РДВР, гр. В., О. М. е представил документ за самоличност с изтекъл срок на валидност. По този повод е извършена проверка в информационните масиви на МВР и е установено, че Мъхер е имал разрешително от РДВР – Варна да пребивава в страната от 01.10.1998г. до 01.03.1999г. При тези данни началникът на РЗ”Миграция” е изготвил мотивирано предложение рег. № 18973 от 10.08.2005г. за принудителното отвеждане на Мъхер до границата на РБългария и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. Предложението му е възприето от компетентния орган по чл. 44 от ЗЧРБ – директорът на РДВР – Варна, видно от поставената резолюция „утвърждавам” в горния десен ъгъл на първата страница на предложението. Административното производство е завършило със заповед №518/ 10.08.2002г., издадена от директора на РДВР – Варна на основание чл. 41, т.2 и чл. 42а, вр. чл. 10, т.9 и чл. 11, т.6 от ЗЧРБ.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционното решение, с което жалбата срещу процесната заповедта е отхвърлена, е правилно. Неоснователни са касационните възражения за липса на мотиви от страна на административния орган. Това възражение е изрично коментирано от Варненския окръжен съд, който правилно е приел, че такива са изложени, макар и отделно от заповедта. Мотивите са задължителен елемент от съдържанието на всеки административен акт и липсата им е основание за отмяната му, но може да бъдат изложени отделно, както и преди или след издаването на акта. В настоящия случай мотивите се съдържат в предложението на директора на РЗ „Миграция” от 10.08.2005г., с което изискването на чл. 15, ал.2 от ЗАП е спазено. Посоченото правно основание на акта кореспондира на събраните в производството доказателства. С разпоредбата на чл. 44, т.1 от ЗЧРБ е предвидено принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария, когато не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване, а съгласно чл. 42а забрана за влизане в страната се налага, когато са налице основанията на чл. 10 ЗЧРБ. По отношение на Мъхер предпоставките за налагане на цитираните принудителни мерки са налице – установено е, че пребивава незаконно в РБългария, а също и че попада в хипотезата на чл. 10, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, обстоятелство, което жалбоподателят не оспорва и не представя доказателства за обратното.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено е при липса на посочените касационни основания и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 40, ал.1, предл. 1-во Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №617/05.06.2006г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 205/2006г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. Д. В.Г.