Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по жалба на [Фирма 1] гр. С. срещу Решение № 152 от 04.07.2006 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 258/2005 г., с което на дружеството са наложени имуществени санкции в размер на по 30 000 лева за извършени нарушения по чл. 18 и чл. 18, т. 5 от ЗЗК. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му.

Ответникът КЗК моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Явилите се по делото заинтересовани страни - председатели на етажни собствености, поддържат становище за потвърждаване на обжалваното решение на комисията.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, съобрази следното:

Пред КЗК първоначално е била образувана преписка № 67/05.03.2004 г. по сигнал на граждани, живущи в блокове на ул. "Б[Фирма 1] доставя и отчита топлоенергията, подавана към жилищата им от локалната отоплителна централа, която е собственост на дружеството и е изградена в близост до блоковете. Оплакванията касаят периода от месец ноември 2002 г. до месец декември 2003 година. По тази преписка КЗК е постановила решение № 64/01.03.2005 г., с което е приела за извършени от дружеството нарушения по чл. 18, т. 1 и 5 от ЗЗК и му е наложила имуществена санкция от 8 000 лева. Това решение обаче е отменено с решение № 9343/25.10.2005 г., постановено по адм. дело № 3461/2005 г. на ВАС, пето отделение, което е влязло в сила като необжалвано. Настоящото решение на КЗК всъщност се явява второто поред решение по същия спор, с който комисията е била вече сезирана от групата граждани. Същото съдържа пространна фактология и подробна аргументация, което мотивира съдът да акцентира само върху съществените моменти, релевантни за изхода на делото.

Преди да прехвърли собствеността върху процесната централа на друго дружество с договор от 15.10.2004 г., жалбоподателят е стопанисвал същата в периода, засегнат в сигнала на гражданите, като е осъществявал дейностите по производство, пренос и продажба на топлинна енергия за битови нужди в конкретния район на София. Безспорно доказано е господстващото положение на дружеството на този продуктов и географски пазар, тъй като то е единствен доставчик (без възможност за избор на алтернативен такъв) на централизирано подаване на топлоенергия (парно отопление и топла вода). Спорното е дали е налице злоупотреба с това господстващо положение, която да се обхваща от хипотезите на чл. 18 от ЗЗК, за да е налице основание КЗК да санкционира дружеството като нарушител.

За да достигне до такъв извод, комисията е приела за установено от обективна страна следното:

Дейностите по производство и пренос на топлинна енергия за битово потребление подлежат на задължително лицензиране от ДКЕВР, като в процесния период [Фирма 1] нито е притежавало, нито е кандидатствало за издаването на необходимите му лицензии. Освен това, при осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството не се съобразявало с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ отм. , преповторена в чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; редът и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Нещо повече, не е имало и сключени в писмена форма договори с абонатите, които са били в неведение за регламента на правоотношенията си с доставчика, като това положение не е могло да бъде властнически регулирано от ДКЕВР поради факта, че [Фирма 1] не е имал качеството на лицензиант. Освен тази липса на прозрачност и яснота, сама по себе си увреждаща интересите на потребителите, конкретен пример за сериозно увреждане е въведената от дружеството в края на 2003 г. нова методика за разпределение на доставената топлинна енергия и за формиране на индивидуалните сметки, чийто размер е бил увеличен с близо 100 %. Изходна база за изчисления при тази методика е количеството произведена топлинна енергия от централата за съответния месец, без да се вземат предвид показанията на топломерите във всеки обект, измерващи реално потребената топлоенергия. Така консуматорите поемат за своя сметка и технологичните загуби на топлинна енергия при преноса й, а индивидуалните им сметки пък се определят съобразно заявената от потребителя отопляема кубатура, без да се отчита специфичното за всяко жилище месечно потребление. Установено е също така, че при неплащане на задължението си на така определената цена на доставената топлинна енергия, върху нея дружеството е начислявало неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден. И на последно място, въпреки писмото на етажните собственици, в което изразяват готовността си за преминаване към дялово разпределение на топлинната енергия, до края на процесния период [Фирма 1] не е предприело нищо за въвеждане на системата на "топлинно счетоводство" в отопляваните от него сгради, без да обоснове бездействието си по обсъждането на този въпрос и сключването на договор.

При така установената фактическа обстановка, КЗК е приела, че е налице експлоатативна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 18 и чл. 18, т. 5 от ЗЗК

Решението на регулаторния орган съдът счита за законосъобразно и обосновано.

Очевидно е, че методиката за формиране на сметките на потребителите е довела до налагане на продажни цени на доставената топлинна енергия, за чието образуване действителните разходи на дружеството и желаната от него норма на печалба от процесната дейност нямат никакво значение. Така прилаганата цена, отразена във фактурите на консуматорите, не се явява пазарна и обвързана със себестойността на доставката, а фиктивно определена, каквото е и заключението на назначената от съда техническа експертиза. Така че ирелевантно е обстоятелството, че производствената себестойност според икономическата експертиза е по-висока, което обезмисля обсъждането на по-голямата част от оплакванията на жалбоподателя, с които се акцентира върху указанията, дадени с отменителното решение на предходния тричленен състав. Заради цялото противоправно поведение на жалбоподателя при осъществяването на дейността по производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди, чиито конкретни проявни форми вече се посочиха (липса на лицензия, неформални договори с потребителите при липса на общи условия, налагане на необосновани елементи в цената, поставяне на потребителите в неравностойно положение едни спрямо други, начисляване на недължими неустойки на неизправните длъжници), както и заради необоснования отказ да се преговаря по сключването на договор за преминаване към дялово разпределение, съдът също квалифицира това поведение като експлоатативна злоупотреба с господстващо положение. Правилно то е определено от комисията като съставомерно както по общия текст на чл. 18 от ЗЗК, така и по чл. 18, т. 5 от ЗЗК. Като споделя изложените от КЗК мотиви, без да е необходимо да ги преповтаря, съдът счита, че жалбата на [Фирма 1] е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Що се касае до размера на наложените имуществени санкции, които са определени при спазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗК и методиката на комисията, в решението са изложени подробни съображения, които съдът също възприема.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [Фирма 1] гр. С. срещу Решение № 152 от 04.07.2006 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 258/2005 г., с което на дружеството са наложени имуществени санкции в размер на по 30 000 лева за извършени нарушения по чл. 18 и чл. 18, т. 5 от ЗЗК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ И. Д. Д.Д.