Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от ЕТ "Кале - А. М." - гр. Л. срещу решение № 422 от 11.12.2007 г., постановено по адм. дело № 23/2007 на Плевенския окръжен съд, Административно отделение. В жалбата са посочени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - кмета на община Л., не изпраща процесуален представител и не взема становище по молбата.

Върховният административен съд - трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "Кале - А. М." - гр. Л. против заповед № 718/26.09.2001 г. на кмета на община Л., с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 18, ал. 10 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на общински съвет - Левски е прекратен договора за наем на общинска земя, сключен между община Л. и ЕТ "Кале - А. М." - гр. Л., с предмет ползване на общински недвижим имот, представляващ общинска земя с площ от 72 кв. м в УПИ II , кв. 24 ПУП на гр. Л. за разполагане на съображения за автомивка.

С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта на кмета на общината - предмет на съдебното производство, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП отм. , поради което е прекратил делото в тази част. Съдът е приел също, че доколкото със заповедта е разпоредено освобождаване на имота, то същата...