Производството е по чл. 208- 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по касационна жалба на Л. М., гражданка на Армения, срещу решение

№ 24 от 6.04.2009 г. по адм. д. № 207/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в РБългария рег.№ ХМ 11839/24.11.2008 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция" при МВР.

В жалбата се излагат касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с оглед изводите на съда за необходимост от непрекъснато фактическо пребиваване на територията на страната през последните пет години съгласно чл. 25, т. 9 от ЗЧРБ.

Ответникът по касационната жалба не е взел становище в съдебното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбоподателката е член на семейството на български гражданин от 1.10.2007 г. и е влязла в РБългария с виза тип "Д" на 10.06.2008 г. Простото пресмятане сочи, че предвидения 5- годишен срок на непрекъснато пребиваване не е изтекъл. Предишното й право на постоянно пребиваване в страната е отнето с влязъл в сила административен акт, поради което позитивните правни последици от този юридически акт са заличени.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел, че за да са налице материалноправните предпоставки по чл. 29, т.9 от ЗЧРБ за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната, е необходимо молителят да е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, да е член на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЧРБ, фактически непрекъснато да е пребивавал на територията на РБ през последните пет години, независимо от това дали пребиваването е било законно разрешено.

Прието е, че в случая не е налице фактическо непрекъснато пребиваване на територията на Р. Б. през последните пет години, тъй като за периода 2006-2008 г. жалбоподателката не е била в страната 4 месеца и 4 дни.

Решението е правилно като резултат, поради законосъобразност на отказа за издаване на разрешение за постоянно пребиваване по мотивите изложени от административния орган. Отказът

на директора на Дирекция "Миграция" при МВР да бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б. на Л. М., обжалван пред административния съд, е мотивиран с липса на условието по чл. 25, т.9 от ЗЧРБ /ДВ бр. 29 от 2007 г./, сега чл.25, т.11, съгласно който разрешение за постоянно пребиваване могат да получат членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Р. Б. през последните пет години. Изложени са мотиви, че жалбоподателката е имала разрешено дългосрочно пребиваване, което със заповед № 7 от 3.01.2006 г. е отнето и последствие е влязла отново в РБългария с виза тип "Д" на 10.06.2008 г., т. е. не е пребивавала непрекъснато на територията през последните 5 години. Влязлата в сила заповед

№ 7 от 3.01.2006 г. за отнемане на правото на постоянно пребиваване е релевантна, доколкото не може да се има предвид периода на пребиваване на жалбоподателката в страната преди тази заповед, а следва да се преценят на ново основание предпоставките за разрешаване на право на постоянно пребиваване по чл. 25,т. 9 ЗЧРБ, непрекъснато пребиваване на територията на РБ през последните 5 години, като член на семейство на български гражданин. Правилно адмнистративния орган е отчел продължителността на пребиваването от момента на влизането в страната на 10.06.2008 г., след като са преклудирани последиците от предишното пребиваване в страната, с издаването на влязлата в сила заповед за отнемане на правото на пребиваване № 7 от 3.01.2006 г. От 10.06.2008 г. до подаването на заявлението за разрешаване на постоянно пребиваване по чл. 25, т.9 от ЗЧРБ на 03.10.2008 г. и постановяването на отказа не са изтекли изискваните от разпоредбата на закона 5 години непрекъснато пребиваване, поради което отказът за разрешаване на постоянно пребиваване на това основание е законосъобразен.

Административният съд е проверил периодите на отсъствие от страната на жалбоподателката през последните пет години, които за периода 2006-2008 г. са общо 4 месеца и 4 дни и е счел, че не е налице непрекъснато пребиваване, с оглед констатираните дни и месеци на фактическо отсъствие. Следва да се има предвид, че отказът на административният орган

за разрешаване на постоянно пребиваване не е поради фактическото отсъствие на жалбоподателката от страната през тези периоди. Както е приел административния орган, не е налице 5 г. непрекъснато пребиваване на територията на страната, с начална дата от придобиване качеството на член на семейството на български гражданин, поради което не са налице предпоставките за издаване на разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, т.9 от ЗЧРБ. Предоставеното право на постоянно пребиваване на жалбоподателката е отнето с влязла в сила заповед № 7 от 3.01.2006 г., във връзка с което са основателни изводите на административния орган, че е имала разрешено дългосрочно пребиваване до 2006 г. В случая не е изтекъл предвидения период от време след придобиване качеството член на семейството на български гражданин, при сключен граждански брак на 1.10.2007 г.

Неотносими са доводите на жалбоподателката, произтичащи от разпоредбата на 26, ал. 2 от ЗЧРБ /ДВ бр.42 от 2001г./ имаща предвид пребиваване на територията на РБ през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. Неотносима е и разпоредбата на чл. 25, т. 5 ЗЧРБ, имаща предвид пребиваване на законно основание без прекъсване на територията на страна през последните пет години, което е самостоятелно основание за предоставяне на право на постоянно пребиваване.

Разпоредбата на чл. 54 от ППЗЧРБ /ДВ бр. 49 от 2007 г./ предвижда компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на РБ, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето

, включително и при отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване. Прилагането на разпоредбата на правилника е в рамките на предпоставките на закона за предоставяне право на пребиваване в РБ и преценяването им от органа е при условията на обвързана компетентност.

Воден от изложеното и на основание чл. 221,ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от

6.04.2009 г. по адм. д. № 207/2009 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ П. Н.

П.Н.