Производството е по чл.33, а.1 от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС).
С Решение № 5740/29.05.2006 г., постановено по адм. д. № 9084/2005 г. тричленен състав при Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Х. Ж. П. от гр. П. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № 94ХХ-364/27.10.2005 г. на министъра на образованието и науката.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от Х. Ж. П. с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и противоречащо на ЗДОИ. Отговорът на МОН касаел друг период от време, когато ВУЗ са били автономни, а исканата информация била за период, в който институтите били ръководени от МОН. Ответникът трябвало да укаже и мястото на съхранение на исканата информация.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмена защита.
Ответникът по делото се представлява от юрисконсулт, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, представя писмени бележки.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно съдът приема, че МОН не е задължен субект по чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ по отношение на исканата информация. Исканата от жалбоподателя информация за времето 1972-1988 г., отнасяща се до Техническия университет - София, не се съхранява от МОН, видно от отказа на министерството.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на атакуваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.
Съгласно чл.39 от ЗВАС - Върховният административен съд се произнася по посочените в жалбата касационни основания. Касаторът не е посочил конкретна правна норма, на която основава касационните си оплаквания, но доколкото се твърде, че обжалваното решение е незаконно и противоречащо на ЗДОИ, съдът счита, че се касае за чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Като възражение срещу обжалваното решение Х. П. сочи обстоятелството, че отговорът на министъра касаел друг период от време, когато ВУЗ са били автономни, а исканата от него информация се отнасяла за интервал от време, когато институтите, за които иска информация, са били ръководени и контролирани от МОН.
Доводите на касатора относно неправилното приложение от съда на материалния закон са неоснователни.Безспорно е конституционно закрепено правото на всеки гражданин на републиката да търси, получава и разпространява информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със специалния Закон за достъп до обществена информация, като в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от този закон е регламентирана възможността на всеки гражданин на РБългария да има достъп до обществена информация. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. Министърът на образованието и науката е държавен орган в системата на изпълнителната власт и следователно е задължен субект по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ, но само що се отнася до обществената информация, която се създава или се съхранява от това министерство.
От приложеното по административната преписка писмо № 94ХХ-364/27.10.2005 г. на министъра е видно, че в министерството няма информация относно Българо-съветския филиал на Международния научен институт по проблемите на управлението, основан през 1972 г., нито във връзка с Международния научно-изследователски институт по проблемите на управлението-Москва. В мотивите на решението на тричленния състав подробно и ясно е обсъдено, че сочените от жалбоподателя писмени доказателства не доказват къде би могло да се съхранява информацията. Липсват и данни за участие на министерството като страна при създаване на тези институти, което да подкрепи тезата на жалбоподателя, че исканата от него информация следва да бъде предоставена от ответника.
Настоящата инстанция счита правните изводи в обжалваното решение за правилни. В закона изрично е подчертано, че субекти по чл.3, ал.1 от ЗДОИ имат задължение да предоставят достъп само до такава обществената информация, която се създава или се съхранява от тези органи. А по настоящото дело точно това е доводът на ответника, че той не е задължен субект, тъй като нито е създал исканата от жалбоподателя информация, нито съхранява същата.
След като няма данни за участие на министерството при учредяване на сочените от жалбоподателя учебни заведения, то не би могло тази информация да е създадена от МОН, нито има основания да се предполага, че я съхранява, за да може съдът да задължи министъра да я предостави.
В закона - чл. 33 от ЗДОИ, е уредена възможността, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, да уведоми за това заявителя. В конкретния случай е безспорно, че МОН не разполага с данни и не е в състояние да изпълни исканията на жалбоподателя да му предостави достъп до исканата от него информация, както и да му укаже мястото на съхранение на същата.
В производството пред първата съдебна инстанция тричленният състав подробно е анализирал представените по делото писмени доказателства и е постановил решението си в съответствие с материалноправните норми и при спазване на процесуалните правила. Не са налице касационни основания по чл.218б, б."в" от ГПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5740/29.05.2006 г., постановено по адм. д. № 9084/2005 г. по описа на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ К. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. И./п/ М. П./п/ Т. В./п/ И. Д. М.П.