Образувано е по касационна жалба на „Флайинг карго България" ООД, чрез законния си представител В. И. Ж., срещу решение от 27.02.2008г., постановено по адм. д.№ 03941/06г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение /АО/, ІІІ ”Б” състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ Ф № 7/30.03.2004 г., на Н. М. А. София, потвърдено с Решение № Ф-8/ 21.07.2006г. на Директор РМД София.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отметилни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството съгласно разпоредбите на чл.112 т.1 и т.5 от ППЗМ, тъй като задължението за ДДС не е част от митните сборове. Не са налице и предпоставките на чл.114 ал.1 от ППЗМ, тъй като в случая не са установени липси. Не може да бъде възприето становището на съда, че отговорността на дружеството е обективна. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Началник на М. А. С., чрез процесуалния си представител юрк. Н. моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Вторият ответник - Директора на РМД - София не ангажира становище по жалбата.
Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред СГС е било ППСПДВ Ф № 7/30.03.2004 г. издадено от Н. М. А. София, потвърдено изцяло с Решение № Ф-8/ 21.07.2006г. на Директор РМД София, с което на основание чл.211 от ЗМ, вр. чл.211 а от ЗМ, е определено "Флайинг карго България" ООД да внесе ДДС в размер на 4 404 лв., ведно със законната лихва, за това че за него, като складодържател е възникнало вносно митническо задължение дължимо за манифестираните с ММ №1 02/16/02.09.2002г., отклонени от митнически надзор по време на съхраняването им във временен склад склад стоки.
От фактическа страна съдът е приел, че „Флайинг карго България" ООД е титуляр на разрешение за откриване и управление на временен склад № 32 от 29.07.1999г. на основание чл.108 от Правилника за прилагане на ЗМ (ППЗМ). С Митнически манифест (ММ) № 11 802/16/02.09.2002г. складодържателят е манифестирал стоки -компютърни части и оборудване. Стоките са пристигнали с товарителница № 277 9325 9723, по която получател е „Инфо компютърс" ООД - София и е постъпила във временния митнически склад на жалбоподателя.
При извършена проверка от митническите органи във временния склад на жалбоподателя е установено, че стоката по ММ не е налична в склада и за същата не е дадено валидно митническо направление. Като доказателство за митническото оформяне на стоката на режим „внос" от жалбоподателя е представен ЕАД № 5100/ 4-42136/02.09.2002г., както и цесия, заверена с печат „свободно" на М. А. С.. След направена в регистъра на митница А. С. проверка е установено, че представената митническа декларация за внос - ЕАД № 5100/4- 42 136/02.09.2002г. е неистинска (подправена), тъй като под този номер ЕАД е регистрирана вносна декларация за други стоки на различен вносител - К. И. ООД, с декларатор и издател на цесия „А. Л." ООД, притежаващ лиценз за митнически агент № 120-4 от 09.07.2002г.
За да отхвърли жалбата от прана страна съдът е приел, че са налице условията на чл.114, ал.1 и чл.112, т.5 от ППЗМ, тъй като не са изпълнени предпоставките за даване на митническо направление на стоката и осигуряване на неотклоняването й от митнически надзор по време на съхранение във временен склад. Задължението е обективно и възниква ех lege, при наличието на фактическия състав, предвиден в цитираните норми, без да се изисква субективен елемент у задълженото лице. Решението е правилно.
Въз основа събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът правилно е изяснил фактите по делото и е достигнал да законосъобразни правни изводи.
По делото няма спор по фактите, а именно, че с Митнически манифест (ММ) № 11 802/16/02.09.2002г. складодържателят-касатор е манифестирал стоки, пристигнали с товарителница № 277 9325 9723, по която получател е „Инфо компютърс" ООД - София и стоката е постъпила във временния митнически склад на касатора. За митническото оформяне на стоката на режим „внос" от касатора е представена ЕАД № 5100/4-42 136/02.09.2002г., както и цесия, заверена с печат „свободно" на М. А. С.. При проверка в регистъра на митница А. С. е установено, че под посочения номер ЕАД е регистрирана вносна декларация за други стоки на вносител - К. И. ООД, с декларатор и издател на цесия „А. Л." ООД, притежаващ лиценз за митнически агент № 120-4 от 09.07.2002г.
В Митническия манифеста се описват данни за стоките, въведени на митническата територия на страната. Въз основа на манифеста се обявява и намерението въведените стоки да бъдат декларирани с искане за получаване на определено митническо направление - т. е.поставяне под режим редовен внос, митническо складиране или др. По този начин с манифеста се обявява и евентуалният бъдещ митнически статут на въвежданите стоки. Лицето, въвело стоките на митническата територия на България е длъжно да представи стоките пред митническите органи т. е. задължението е за получателя на стоката.
Съгласно разпоредбата на чл.112 т.1 от ППЗМ търговецът, получил разрешение да управлява временен склад е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад и съгласно т.5. да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби или на някое от изискванията на митническите органи, посочени в разрешението за откриване на временен склад и в митническия манифест.
Съгласно чл. 115 ал. 1 от ППЗМ стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора.
Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗМ за манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в посочени срокове, т. е от момента на манифестирането започва да тече срока за получателя на стоките да получи митническо направление. Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗМ едно от видовете "Митническо направление на стоки" е поставяне на стоки под митнически режим, като видовете режими са посочени в т.10 на същата разпоредба. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим внос, подлежи на деклариране за този режим / чл. 66, ал. 1 ЗМ /. Поставянето на стоките под режим внос се извършва с попълване и подаване на митническа декларация. Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител. Документите, които се изискват при поставяне на стоките под режим внос, са описани в чл. 130, ал. 1 ППЗМ, между които по т.9 е и документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки - ако са издадени.
С изключение на случаите по чл. 80 ЗМ, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под режим внос и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането на стоките /чл. 79, ал. 1 ЗМ/. Разрешението за вдигане на стоките, при писмено деклариране става като върху декларацията или върху прикрепен към нея документ се впише текстът: "Разрешавам вдигането на стоките" и се постави дата на разрешението и срокът за вдигането /чл. 163 ППЗМ/.
От анализа на така посочената правна уредба се налага извода, че за да напусне стоката временния склад е необходимо да са спазени изискванията на чл.163 ППЗМ и чл.80 от ЗМ. Съгласно ал.1 на последната разпоредба, когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Последното задължение се извежда и от разпоредбата на чл.85 от ЗМ. Съгласно чл.163 ал.2 от ППЗМ Разрешението за вдигане на стоката при писмено деклариране става, като върху декларацията, се вписва текстът "Разрешавам вдигането на стоките", датата, на която разрешението се дава, и срокът за вдигане на стоките, като съгласно ал.3 митническият служител, разрешил вдигането, заверява данните по ал. 2 с подпис и с личен печат.
Видно от представеното по делото заверено от касатора копие на процесната ЕАД, същата е с нечетлив номер и дата, поставен е само текст "Разрешавам вдигането на стоките", без датата, на която разрешението се дава, срокът за вдигане на стоките, като липсват данни за митническият служител, разрешил вдигането с подпис и с личен печат. Посоченото нормативно изискване не е спазено и въпреки положения върху цесията печат свободно-внос, удостоверен с личен митнически печат и подпис върху него, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалбата.
Касаторът е следвало да докаже, че за напускането на стоката от временния склад е дадено валидно митническо направление. При наличието на противоречиви доказателства - неистински ЕАД, и последващи писмени доказателства, че не е редовно приключен режим „внос", законосъобразно СГС е приел, че не е установен положителния факт, твърдян от касатора за наличие на редовно приключен режим „внос". В тази насока не са ангажирани доказателства за заплатено или обезпечено митническото задължение.
Неоснователен е довода за липса на законова разпоредба за определяне на процесното задължение. Основанието посочено в обжалвания акт за определеното задължение е разпоредбата на чл.199, ал 1, т.6 от ЗМ, която визира определяне на вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възникнало при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране. Действително съгласно пар.1 т.7 от ДР на ЗМ "Митническо задължение" е задължението на дадено лице да заплати вносните митни сборове - вносно митническо задължение,, а съглано т.2 на същата разпоредба "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки.
Процесното държавно вземане за внасяне на ДДС се начислява и събира от митническите органи по силата на изрични разпоредби в специалния закон - чл. 58, ал. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност отм. , а в случая чл.60 ал.2 от ЗДДС отм. . Съгласно чл.58 ал.2 при внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи, а съгласно ал.3 начисляването и контролът от митническите органи по плащането на данъка при внос на стоки се приравнява на понятието "събиране" за целите на прилагането на Закона за митниците. Съгласно чл.60 ал.2 от ЗДДС отм. лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Именно последната разпоредба на специалния закон ангажира солидарната отговорност на касатора. Въпреки, че тя не е посочено в обжалвания акт, предвид обстоятелството, че за производството по обжалване на ППСПДВ се прилагат разпоредбите на ДОПК, то съдът следва да се произнесе по същество досежно законосъобразността на определеното държавно вземане, макар и при наличие на друго правно основание.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за неприложение на разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗДДС отм. , тъй като не е налице отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. В тази насока касаторът се позовава на разпоредбата на пар.1 т.10 от ДР на ЗМ относно видовете митнически режими, между които не е складиране на стоките на временен склад. Действително съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗМ до получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи имат статут на "временно складирани стоки", който не е митнически режим, но за прилагане разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗДДС отм. е достатъчен факта на напускането на стоката без дадено валидно митническо направление, т. е. при липса на редовно оформен режим „внос” или отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Отклонението от митнически режим е настъпило именно поради напускане на стоките на склада, а не както счита касатора, че е следвало по време на складирането стоките да са били под митнически режим „внос”.
Както правилно е посочил в мотивите си СГС задължението за заплащане на държавното вземане настъпва по силата на закона и при предвидена солидарна отговорност с вложителя на стоките, поради което е неоснователен довода за неизследване факта дали отклонението от задълженията не са в резултат от действия на трети лица, извършили престъпления.
За митническата администрация в чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, приложима съгласно разпоредбата на чл.211к от ЗМ е предвидено да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Пред СГС такова искане не е направено, поради което за настоящото касационно производство касаторът следва да заплати на М. А. С. сумата от 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размера на минималното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.02.2008г., постановено по адм. д.№ 03941/06г., по описа на Софийски градски съд , Административно отделение , ІІІ ”Б” състав.
ОСЪЖДА „Флайинг карго България" ООД да заплати на М. А. С. сумата от 300 лева, направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
Е.М.