Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение от 01.03.2011 г., постановено по адм. дело № 65/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "г" състав, с което е отменен ДРА № 397/12.08.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. С., ДП "Овча купел", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. С. в частта, в която за данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2004 г. на ЕТ "З. М." е доначислен ДДС в размер на 39 424,27 лв. и е определена лихва в размер на 5 960,05 лв.
Релевират се оплаквания за неправилност на обжалвното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно в съдебното решение е прието, че липсват доказателства за укрити приходи от продажби на стоки, тъй като не били приложени тетрадките, за които се твърди, че съдържат неотчетени приходи. Изтъкнато е от касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че за процесните данъчни периоди от страна на ТДД - София, сектор "Оперативен контрол" е била извършена проверка в складовете на едноличния търговец и са открити такива тетрадки за водене на дневните обороти. Касаторът е изложил оплакване, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като то не съдържа съпоставка между фактическите продажби, отразени по ЕКАФП, изписани стоки, респ. не може да служи за постигане на целта - установяване на неотчетени продажби на стоки. Твърди, че установените от вещото лице данни не са сравнявани с данните от сравнителните таблици към доклада на инспекторите от отдел "Оперативен контрол" за наличие или разлика между отчетените чрез ЕКАФП, както и не е отговорено на въпроса има ли липси или неотчетени продажби през цялата 2004 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Мирчева. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ЕТ "З. М." - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. В. Т. я оспорва по подробни съображения, развити в представените писмени бележки. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и да се присъдят направените за касационната инстанция разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Според прокурора установено е по делото, че счетоводството на ЕТ "З. М." е водено редовно, а констатациите на данъчните органи за укрити приходи от продажба на стоки не са подкрепени с доказателства.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд.
Първоначално с решение от 07.01.2009 г. по адм. дело № 156/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "е" състав е обявен за нищожен ДРА № 397/12.08.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. С., ДП "Овча купел", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. С..
С решение № 10146/28.07.2009 г. по адм. дело № 3203/2009 г. ВАС, І отделение е отменил горното решение в частта, в която ДРА е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане. Указанията, които е дала касационната инстанция са за разглеждане спора по същество, тъй като е прието, че данъчният ревизионен акт не е нищожен, поради това, че органът издал акта за възлагане на данъчна ревизия е компетентен, предвид заповед № РД-01-4/20.01.2004 г. на директора на ТДД - гр. С., с която е възложено на функционалните ръководители на сектори "Данъчни ревизии" в ДП при ТДД - гр. С. да издават актове за възлагане на данъчни ревизии (АВДР), а със заповед № УЧР-446/18.10.2004 г. на главния данъчен директор е наредено на С. М. да упражнява правомощията на началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Овча купел", считано от същата дата. Освен това касационната инстанция е счела, че правилно в ДРА е вписан втория АВДР № 398/17.08.2005 г., с който се изменя първият АВДР № 257/19.05.2005 г., но това не прави ДРА нищожен.
При новото разглеждане на делото състав на СГС е отменил ДРА № 397/12.08.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. С., ДП "Овча купел", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. С. в частта, в която за данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2004 г. на ЕТ "З. М." е доначислен ДДС в размер на 39 424,27 лв. и е определена лихва в размер на 5 960,05 лв. За да постанови този резултат по делото, първоинстанционният съд е приел, че по делото няма доказателства за укрити приходи, каквито са констатациите на данъчния ревизионен акт на ЕТ "З. М.", тъй като не са приложени тетрадките, за които се твърди, че съдържат неотчетени приходи от продажби на стоки. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което счетоводството на едноличния търговец е водено редовно. Обжалваното решение е правилно постановено.
Ревизията на ЕТ "З. М." е използвала доклад на сектор "Оперативен контрол" при ТДД - гр. С., според който при проверка на скалодовете за търговия на едро за хранителни стоки и безалкохолни напитки на търговеца е констатирано наличие на нерегламентирана отчетност на продажбите във вид на тетрадки за водене на дневните обороти и установените в доклада разлики в декларираните продажби в ЕКАФП и тетрадките. Въз основа на това и на основание чл. 25, ал. 3, т.1 ЗДДС отм. е начислен ДДС. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която счетоводството на ЕТ "З. М. е водено редовно. При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 31.05.2007 г. то изрично е пояснило, че е проверило цзялото счетоводство, което се обслужва от счетоводна къща, намираща се в гр. С., ж. к. "Стрелбище" и разполага с цялата документация на търговеца. От друга страна обаче е установено, че процесните тетрадки, дневните обороти, с които не са отразявани счетоводно тетрадките, не са иззети за целите на ревизията. В този смисъл първоинстанционният съд не е могъл да извърши преценка на тези тетрадки, само въз основа на които е направена и констатацията в ревизионния акт, че в тях са отчитани дневни обороти, които не са намирали счетоводно отразяване. Нещо повече, ревизията не е извършена по особения ред по чл. 109, ал. 1 ДПК отм. , а правното основание за доначисляване на ДДС за ревизираните периода на 2004 г., посочена от данъчните органи е чл. 25, ал. 3, т.1 ЗДДС отм. . Разпоредбата на
чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС отм. регламентира, че на датата на възникване на данъчното събитие ДДС става изискуем и възниква задължението на регистрираното лице да го начисли. Според чл. 55, ал. 1 ЗДДС отм. начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице, за всяка извършена от него облагаема доставка, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а според ал. 5 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. В процесния случай не е доказано в хода на ревизията по несъмнен начин, че ревизираното лице е извършвало продажби на стоки, за които е задължено да начисли ДДС, както и не са обосновани констатациите на данъчните органи за укрити приходи.
Неоснователно касаторът излага доводи, че е достатъчен докладът от оперативния контрол от 14.02.2005 г. Наистина с него е извършена проверка на ЕТ "З. М." в скалда за търговия на едро, който тя стопанисва и в него е отразено, че е намерена червена тетрадка. Този доклад е бил повод за възлагане на ревизията, тъй като в него с оглед установеното от проверката е установено, че лицето укрива обороти е направено предложение да се сезират компетентните органи - ГДД, както и отдел "СПУДР" при ТДД - София-град. При неприлагане на т. нар. тетрадки, данъчните органи необосновано са приели въз основа на нея, че ревизираното лице укрива обороти. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционинят съд не е допуснал нарушенията, визирани от касатора.
Предвид изложеното по-горе правилно първоинстанционния съд е постановил решението си, като не е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Въпреки изхода на делото за касационната жалба ответника не е ангажирал доказателства за разноски и такива не се присъждат.
Водим от гороното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 01.03.2011 г., постановено по адм. дело № 65/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "г" състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ф. Н./п/ С. А.
С.А.