решение по гр. д.№ 2220 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр.София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2220 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. и А. Г. П. срещу решение № 354 от 03.10.2023 г. по в. гр. д.№ 369 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което:

- е потвърдено решение № 809 от 17.07.2022 г. по гр. д.№ 5035 от 2020 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. /сега К./ и А. Г. П. срещу Е. В. С.- Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик на 89/90 ид. ч. /размера над притежаваните от нейния праводател А. Й. С. 1/90 ид. ч., придобити по наследство/ от ливада с площ от 1,487 дка, находяща се в [населено място], м.“М.“, [община], област П., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г. на ИД на АГКК, както и за отхвърляне на искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 51 от 25.06.2020 г., издаден в полза на А. Й. С.;

- е отменено определение по чл.248 ГПК № 357 от 01.02.2023г. на Пернишкия районен съд по същото дело и вместо него е постановено решение за присъждане на разноски за първоинстанционното дело и

- са присъдени разноски за въззивното производство.

С определение № 1172 от 12.03.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д.№ 1672 от 2016 г. на ВКС, ТК, І т. о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи конкретни съображения по тяхната основателност ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите В. Г. К. и А. Г. П.- адв.К. поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост. Претендира и за направените разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Пълномощникът на ответницата по жалбата Е. В. С.- Г.- адв.Б. в проведеното открито заседание и в писмен отговор от 12.02.2024 г. оспорва тази жалба. Моли решението на Пернишкия окръжен съд да бъде оставено в сила и на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице - помагач на страната на ответницата А. Й. С. не се явява в проведеното открито съдебно заседание и не депозира становище.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, споделя приетото в посочената по-горе практика на ВКС, а именно: На основание чл.235 ГПК и чл.269 ГПК в решението си въззивният съд е длъжен да разгледа, обсъди и се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба оплаквания/доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Непроизнасянето по някой от посочените във въззивната жалба доводи представлява процесуално нарушение на съда, което е основание по чл.293, ал.2 ГПК за отмяна на въззивното решение.

В конкретния случай, видно от мотивите на въззивното решение, в противоречие със закона - чл.235 ГПК и чл.269 ГПК и практиката на ВКС, въззивният съд не се е произнесъл по съдържащия се във въззивната жалба довод на ищците за неправилност на първоинстанционното решение поради конкретно посочено в жалбата нарушение на съдопроизводствените правила - обсъждане и обосноваване на първоинстанционното решение със свидетелски показания, които са допуснати по преклудирано искане на ответницата /искане в отговор на исковата молба, подаден след изтичане на преклузивния срок за подаване на отговор и за ангажиране на доказателства по делото/. Само на това основание следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно /като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ и като такова следва да бъде отменено.

След отмяната на решението, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА: Делото е образувано по предявен от В. Г. Г. и А. Г. П. срещу Е. В. С.- Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик над размера на притежаваните от нейния праводател А. Й. С. 1/90 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], обл.П., одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г., находящ се в м.“М.“ с площ от 1 487 кв. м.

В исковата молба ищците са твърдяли, че имотът е бил възстановен с решение на ОСЗ - гр. Перник на наследниците на С. А. М.. От възстановяването на собствеността до подаване на исковата молба никой от наследниците не бил владял и ползвал имота, нито е демонстрирал намерение за своене, отричайки правата на останалите наследници. Въпреки това, един от наследниците А. Й. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота по давност № 51 от 25.06.2020 г. и с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. го е продал на ответницата Е. В. С.- Г..

Ответницата Е. В. С.- Г. е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила предявения срещу нея иск и е поискала да й бъдат допуснати двама свидетели, които ще потвърдят изложените от нея факти и обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 18 от 06.02.2020 г., ищците В. Г. Г. и А. Г. П. и третото лице - помагач на страната на ответницата А. Й. С. са наследници по закон на С. А. М., починал на 02.01.1963 г. С решение № 03000 от 18.10.1999 г. ОСЗ - гр. Перник е възстановила на наследниците на С. А. М. шест земеделски имота, един от които ливада с площ от 1 487 кв. м., находяща се в землището на [населено място], м.“М.“, представляваща имот № *** по картата на землището. Видно от скица на поземлен имот № 15-870068 от 23.09.2020 г., в кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г. на ИД но АГКК, този имот е заснет като поземлен имот с идентификатор ***. С нотариален акт № 51 от 25.06.2020 г. наследникът на С. А. М.- А. Й. С. е бил признат за собственик на този имот на основание давностно владение и наследство, а с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. го е продал на ответницата Е. В. С.- Г.. На 01.07.2020 г. от АГКК на наследниците на С. А. М., между които и ищците, е изпратено уведомление, че по искане на А. Й. С. в кадастралния регистър е направено изменение относно процесния имот, изразяващо се в заличаване на наследниците на С. А. М. като собственици на този имот и вписване като собственик на А. Й. С.. Срещу това изменение ищците В. Г. Г. и А. Г. П. са подали възражения.

Във връзка с владението на имота от писмо - удостоверение изх.№ 207 от 04.06.2021 г. се установява, че в ОСЗ - гр.Перник са били регистрирани договори за наем на процесния имот за пет поредни стопански години: 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. 2018/2019 г. и 2019/2020 г. За стопанската 2015/2016 г. е имало сключени два наемни договора с наемодатели съответно Д. М. С. /внучка на наследодателя С. А. М., дъщеря на неговата дъщеря З. С. М./ и М. Т. А. /съпруга на сина на С. А. М.- А. С. А. и баба на третото лице-помагач А. Й. С./. За останалите 4 стопански години има регистрирани наемни договори само с един наемодател - М. Т. А.. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г. К. и И. А. Д. се установява, че в продължение на над 30 години грижи за процесния имот /поддържане, почистване и косене/ са полагали дядото, бащата и чичото на А. Й. С. и самият той. След смъртта на дядо си, баща си и чичо си А. С. сам поддържал мястото - косял го и го чистел поне два пъти в годината. Свидетелите са заявили, че не им е известно дали мястото е било отдавано под наем или под аренда, но не са виждали други лица да го обработват. Само свидетелят К. твърди, че имало един местен жител и едно момче, което се появило да коси, но на него тази земя не му е била давана. Според свидетеля К., мястото не е оградено, а според свидетеля Д.- от едната му страна имало подпорна стена, от втората страна било заградено, а останалата горна част нямала ограда.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи:

I. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Доколкото ищците са наследници на С. А. М., на които процесният имот е бил възстановен с решение на ОСЗ - гр.Перник по реда на ЗСПЗЗ, а ответницата се легитимира с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. за покупко-продажба на целия имот от един от наследниците на С. М.- А. Й. С., за ищците е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответницата, но само за притежаваните от тях идеални части от имота. Видно от удостоверението за наследници, ищците притежават по наследство от С. А. М. по 1/40 ид. ч. от имота /общо 1/20 ид. ч./: те са наследници на едно от десетте деца на С. М.- В. С. К., която е имала двама сина - Х. С. К. и Г. С. К., последният от които е пряк наследодател на ищците /техен баща/.

За останалите претендирани от ищците и притежавани от останалите наследници на С. А. М. идеални части от имота /над 1/20 ид. ч. до претендираните 89/90 ид. ч./, предявеният от ищците отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради следното: Ищците не са процесуални субституенти на останалите наследници на С. М. и поради това не са процесуално легитимирани да предявяват искове да защита на техните права. Освен това, ищците не са обосновали конкретен техен личен правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за онези идеални части от имота, които са собственост на останалите наследници. Единственото твърдение в исковата молба, което обосновава правния им интерес, е, че ответницата се легитимира пред трети лица като собственик на целия имот /включително притежаваните от ищците идеални части/ с договор за покупко-продажба, сключен с наследник, който е собственик само на 1/90 ид. ч. от имота. Това твърдение в исковата молба обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за притежаваните от ищците идеални части от имота, но не и за притежаваните от другите наследници идеални части. Поради това, след като прецени правния интерес на ищците по конкретното дело и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2021 от 25.10.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав на ВКС достигна до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от процесния имот, над притежаваните от ищците 2/40 ид. ч. /1/20 ид. ч./, е недопустим. Съответно недопустими са и постановените по този иск първоинстанционно и въззивно решение. Същите следва да бъдат обезсилени и производството по делото в тази част прекратено.

II. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА в останалата му част /за 1/20 ид. ч от имота/: Видно от представените решение на ОСЗ - гр.Перник от 1999 г. и удостоверението за наследници, ищците и третото лице - помагач А. С. са наследници на С. А. М., на които процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. А. С. притежава по наследство от прадядо си С. М. 1/90 ид. ч. от този имот, а ищците - общо 1/20 ид. ч.

Не се установи притежаваните от ищците идеални части от имота да са били придобити от А. С. по давност. Легитимиращото действие на издадения в полза на А. С. констативен акт за собственост на основание давностно владение и наследство № 51 от 25.06.2020 г. е оборено от представеното по делото удостоверение от ОСЗ - гр.Перник, от което се установява, че А. С. не е осъществявал фактическа власт върху имота /съответно не го е владял/ през последните пет години преди издаването на констативния нотариален акт за собственост. Според удостоверението, имотът е ползван от наематели по регистрирани в ОСЗ - гр.Перник наемни договори, наемодатели по които са били други наследници на общия наследодател С. А. М.: Д. М. С. /внучка на С. М., дъщеря на неговата дъщеря З. С. М./ и М. Т. А. /съпруга на сина на С. М.- А. С. А. и баба на третото лице - помагач А. С./.

От показанията на доведените от ответницата и разпитани по делото свидетели Р. Г. К. и И. А. Д. също не се установява А. Й. С. да е владял процесния имот и то непрекъснато в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок за придобиване на имот по давност. На първо място, никой от свидетелите не е свидетелствал затова, че А. Й. С. е осъществявал самостоятелна фактическа власт върху процесния имот за период повече от 10 години след възстановяването на правото на собственост върху имота с решението на ОСЗ - гр.Перник през 1999 г. И двамата свидетели твърдят, че за имота са били полагани грижи /той бил периодично почистван и косен/ от дядото, бащата и чичото на А. С. и от самия А.. Видно от удостоверението за наследници, дядото на А. С.- А. С. А. /син на наследодателя С. М./ е починал на 13.09.1998 г., тоест преди възстановяването на имота с решението на ОСЗ - гр.Перник от 18.10.1999 г. Бащата на А. С.- Й. А. С. и чичо му К. А. С. са починали през 2013 г. /съответно на 03.04.2013 г. и на 06.05.2013 г./, тоест по-малко от 10 години преди съставянето на констативния нотариален акт за собственост от 2020г. в полза на А. С. и преди завеждането на настоящото дело. Следователно, дори и да се приеме, че А. С. е осъществявал фактическа власт върху имота след възстановяването му през 1999 г., то тази фактическа власт не е била самостоятелно упражнявана, а съвместно с други лица /които освен това имат и други наследници/, поради което упражняването на тази фактическа власт не би могло да има за последица придобиването от А. С. на правото на собственост върху целия имот.

На второ място, дори и да е осъществявал фактическа власт върху имота, А. С. е бил само държател на този имот: От 1999 г. /възстановяването на правото на собственост върху имота с решението на ОСЗ - гр.Перник/ до 2013 г. А. С. е бил държател на имота, тъй като е бил допуснат в него от част от наследниците на С. М.- своите баща и чичо, за общо ползване с тях. От своя страна, бащата и чичото на А. С., като наследници на общия наследодател С. М., от 1999г. до смъртта си през 2013 г. са били владелци на притежаваните от тях идеални части от наследствения имот и държатели на частите на останалите наследници, а не владелци на целия имот /доколкото никой от разпитаните по делото свидетели не твърди бащата и чичото на А. С. да са предприели конкретно насочени срещу останалите наследници действия, с които да са отблъснали владението им/. След смъртта на баща си през 2013 г. А. С. също е станал съсобственик на имота и като такъв е бил владелец на придобитите от него по наследство от баща му идеални части от имота и държател на частите на останалите съсобственици. За да установи владение и върху техните идеални части и съответно да ги придобие по давност след 10 години, А. С. е следвало да отблъсне владението на останалите сънаследници - с действие, с което ясно да демонстрира пред тях намерението си да свои целия имот само за себе си. Никой от двамата разпитани по делото свидетели обаче не твърди А. С. до 2013 г., както и след тази дата до снабдяването му с констативния нотариален акт за собственост през 2020 г., да е предприел каквото и да е действие, с което да демонстрира пред останалите наследници на С. М., че е започнал да владее имота само за себе си.

Следователно към 14.07.2020 г. А. Й. С. е бил собственик само на 1/90 ид. ч. от процесния имот /не и на останалите части от него/ и съответно с договора от 14.07.2020 г. не е могъл да прехвърли на ответницата Е. С.- Г. частите от този имот, които не притежава. Поради това ответницата е придобила по силата на договора от 14.07.2020 г. само 1/90 ид. ч. от имота. Предвид на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост срещу ответницата е основателен и следва да бъде уважен до размер на притежаваните от ищците части от този имот - общо 1/20 ид. ч.

Неоснователно е направеното от ищците във въззивната, а и в касационната жалба, възражение за недопустимост на събраните по делото свидетелски показания - поради това, че свидетелите са били допуснати и разпитани по искане на ответницата, направено в отговор на исковата молба, който е представен след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл.131 ГПК. Действително, ответницата е получила препис от исковата молба и доказателствата към нея и съобщение, че следва да даде отговор в едномесечен срок, на 20.11.2020 г., едномесечният срок е изтекъл на 21.12.2020 г. /понеделник, работен ден/, а отговорът на исковата молба е бил подаден по пощата на 23.12.2020 г. С изтичането на срока за отговор на исковата молба обаче не са били преклудирани правата на ответницата да представя доказателства по делото. Разпоредбата на чл.133 ГПК въвежда преклузии само за направени от ответника възражения, за оспорване на истинността на документи и за упражняване на правата по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК, но не и за посочване и представяне на доказателства. Правото на ответника да посочи и представи доказателства се преклудира едва с изтичането на срока по чл.146, ал.3 ГПК. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например решение № 416 от 11.05.2016 г. по гр. д.№ 2612 от 2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 50443 от 14.11.2022 г. по гр. д.№ 1400 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др. Доколкото в конкретния случай ответницата е посочила и поискала събирането на свидетелски показания още преди изготвянето на доклада по чл.146 ГПК /искането за допускане на свидетели е направено с отговора на искова молба, подаден на 23.12.2020 г., а докладът на съда е от 01.04.2021 г./, свидетелските показания са напълно допустими и правилно съдът е приел, че следва да ги вземе предвид при постановяване на решението си.

Предвид на всичко гореизложено, обжалваното решение в частта му, касаеща 1/20 ид. ч. от имота, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост за 1/20 ид. ч.

С оглед изхода на делото /частично обезсилване на решението и частично уважаване на иска за собственост/ и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата 220 лв., представляваща дължими по компенсация разноски за делото пред трите съдебни инстанции.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 354 от 03.10.2023 г. по в. гр. д.№ 369 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, касаеща предявения от В. Г. К. и А. Г. П. срещу Е. В. С.- Г. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за 1/20 ид. ч. от имота, както и В ЧАСТТА за присъдените разноски И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО на основание чл.124 , ал.1 ГПК по предявения от В. Г. К. и А. Г. П., двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, офис 2, чрез адв.Г. Т. К., срещу Е. В. С.- Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.Д. И. Б., че Е. В. С.- Г. не е собственик на следния имот: 1/20 ид. ч. /една двадесета идеална част/ от ливада с площ от 1,487 дка, находяща се в [населено място], м.“М.“, [община], област П., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г. на ИД на АГКК, притежавани от В. Г. К. и А. Г. П. по наследство от С. А. М..

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМИ решение № 354 от 03.10.2023 г. по в. гр. д.№ 369 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав и решение № 809 от 17.07.2022 г. по гр. д.№ 5035 от 2020 г. на Пернишкия районен съд В ЧАСТИТЕ ИМ, касаещи предявения от В. Г. К. и А. Г. П. срещу Е. В. С.- Г. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за останалите претендирани 169/180 ид. ч. от гореописания имот /претендирани с исковата молба 89/90 ид. ч. /равни на 178/180 ид. ч./ минус признатите с настоящото решение 1/20 ид. ч. /равни на 9/180 ид. ч./ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА В. Г. К. и А. Г. П. с горепосочения съдебен адрес да заплатят на Е. В. С.- Г. на основание чл.78 ГПК сумата 220 лв. /двеста и двадесет лева/, представляваща дължими разноски за делото пред трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.