О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3202

София, 20.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4366/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор З. З., против въззивно решение № 865 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 979/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 670 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 8798/2023 г. на Районен съд - Варна. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на ищцата Б. В. Л. 7000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, завършило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите за необходимостта от наличието на причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди, както и за приложението на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно за определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Твърди се, че са разрешени в противоречие с възприетото в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и...