Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. от [населено място], подадена от пълномощника й - адв. Ц. срещу въззивно решение от 15.04.2009 год. по гр. д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр. д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. иск по чл.21, ал. 1 СК отм. за признаване за установено по отношение на Руси М. А. че е изключителен собственик на 11807/17180 ид. ч. от придобития през време на брака им с договор за продажба /с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35 З. /отм./ от 13.11.1995 г. недвижим имот и вещи, представляващ 995/1000 ид. ч. от обект -магазин № 25- Супермаркет, находящ се в [населено място], [улица], № 14, представляващ обособена част от ОФ Хранителни стоки, заедно с инвентара от движими вещи, ведно с правото на строеж, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. в условията на евентуалност иск по чл.28, ал.З СК отм.

Ответникът по касационната жалба - Руси М. А. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С определение № 159 от 15.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава разпоредбата на чл. 188 ГПК отм. свързана с дейността му по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед установените с тях релевантни за спора факти.

По въпроса обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 ГПК отм., която е приложима за настоящия случай съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, в какъвто смисъл е задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. на ВКС, IV г. о.

При този отговор на поставения въпрос по жалбата на Е. А. съдът намира следното:

К. Е. А. е предявила срещу бившия си съпруг Руси А. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК отм. и евентуален иск по чл.28, ал.З СК отм..

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска на А. за признаване за установено по отношение на А., че е индивидуален собственик на 11807/17180 ид. ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазина и инвентара /995/1000 ид. ч./. В частта, в която е прието, че част от цената на придобития по време на брака недвижим имот в размер на сумата 5373 лв. е заплатена с лични средства на А. и на същата е признато лично притежание в обем на 5373/17180 ид. ч. от закупената от двамата съпрузи част от магазина и инвентара /995/1000 ид. ч./.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на А. по чл.21, ал. 1 СК отм. въззивният съд е приел, че изплащането на част от цената по договора от 13.11.1995 г. на недвижимия имот и оборудването в размер на сумата 11 807 лв. макар и да е извършено от сестрата на жалбоподателката е със средства от оборота на магазина, т. е. със семейни средства и придобитото е съпружеска имуществена общност. Приел е за недоказано твърдението й, че последващите вноски от продажната цена по приватизационния договор са направени със средства, които са й били дарени от нейната сестра, и въз основа на това е стигнал до правния извод, че искът за трансформация на лично имущество за 11807/17 180 ид. ч. в придобития по време на брака на страните имот и движими вещи е недоказан.

Жалбата е неоснователна.

Страните по делото по време на брака, заедно с още пет физически лица са сключили на 13.11.1995 г. договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35, ал.1 ЗППДОбП отм. - магазин № 25- Супермаркет, находящ се в [населено място], [улица], № 14, представляващ обособена част от ОФ Хранителни стоки, заедно с инвентара от движими вещи, ведно с правото на строеж. По силата на сключения договор Е. П. А. е придобила 500/1000 ид. ч. от правото на собственост върху обекта, Руси М. А. 495/1000 ид. ч. и останалите по 1/1000 ид. ч. всеки един.

К. е поддържала, че придобитите от нея и бившият й съпруг общо 995/1000 ид. ч. са нейна изключителна собственост на основание чл.21, ал.1 СК отм., като заплатени с нейни лични, извънсемейни средства.

От сключения договор се установява вида на придобивното основание и липсата на съвместен принос на съпрузите при придобиването - чл.35, ал.1 ЗППДОбП отм., защото качеството на съпрузите на работници в приватизираното предприятие е обосновало сключването на приватизационния договор. Участието на бившите съпрузи, заедно с останалите физически лица, всичките работници в предприятието, в приватизационната сделка е резултат от изискването на закона - чл.35 ЗППДОбП отм., т. е. страните по делото са заявили воля и съгласие за закупуване на части от обособения обект като работници, а не като съпрузи. Според чл. За ПЗР на З. /отм./ работници и служители на обособената част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземането на решението за приватизация е в тази част. В случая по делото няма спор, че купувачите по приватизационния договор са били работници в обособената част, предмет на договора. П. основание на имуществото по този ред оборва презумпцията на чл.19, ал.З СК отм. за съвместен принос. Всеки от съпрузите е придобил съответната част от приватизирания обект в индивидуална собственост при посочените в договора части. В тези случаи не намира приложение разпоредбата на чл.21 СК / отм. /- за трансформация в лично имущество на придобитото по време на брака, тъй като то не е под режима на съпружеската имуществена общност. Със сключването на договора е настъпил вещнопрехвърлителния ефект и купувачите са станали собственици на посочените в договора части. Това следва и от чл. 8 на приватизационния договор, съгласно който правото на собственост върху приватизирания обект преминава върху купувачите в момента на сключване на договор. Затова, извършените плащания на цената могат да породят само облигационни правоотношения между страните, но не е промяна в обема на правото на собственост.

Досежно признатите на касаторката на основание чл.21, ал.2 СК отм. права в обем на 5373/17180 ид. ч. решението на въззивната инстанция е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. иск за признаване за установено по отношение на Руси А., че е изключителен собственик на 11807/17180 ид. ч. от обособената част, предмет на договора от 13.11.1996 г. на основание чл.21, ал.1 СК отм. е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора по главния иск следва да се разгледа предявеният от Е. А. евентуален иск с правно основание чл.28, ал.З СК отм..

Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от Е. А. против Руси А. иск по чл.28, ал.З СК отм. за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпрузите, поради значително по-големия й принос в придобиването му, в сравнение с приноса на бившия й съпруг. За да отхвърли иска въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че по време на брака и двамата съпрузи са работили, като доходите на касаторката не са надхвърляли значително тези на ответника, както и че двамата са полагали грижи по отглеждане на детето, както и на децата им от предходните бракове, че всеки според възможностите, имуществото и доходите си е осигурявал благополучието на семейството.

Настоящият състав намира, че решението по иска с правно основания чл.28, ал.З СК отм. е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Е. А. наред с главния иск по чл.21, ал.1 СК отм. е предявила при условията на евентуалност иск по чл.28, ал.З СК отм., По предявения евентуален иск е твърдяла, че има по-голям принос в придобиване на семейното имущество, тъй като през времетраенето на брака е получавала по-големи доходи от ответника, полагала изцяло грижи за семейството, за домакинството и за роденото от брака им дете. При иск по чл.28, ал.З СК отм. в исковата молба ищецът трябва да посочи придобитото по време на брака имущество, личният му извънсемеен принос за придобиването му и в петитума на исковата молба да посочи по-големия дял от семейното имущество, за който претендира. В случая в исковата молба и молбата на ответника е посочено имуществото, което страните са придобили по време на брака, но в петитума на исковата молба не е посочен размера на по-големия дял от семейното имущество, за който касаторката претендира. Когато в петитума не е посочен размерът на по-големия дял който ищецът претендира, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за отстраняване на тази нередовност. В случая съдът не е констатирал този недостатък на исковата молба. Решението се явява постановено по нередовна искова молба, основание за неговото обезсилване. Тъй като исковата молба е постъпила преди влизане в сила на ГПК отм. г. по отношение нейната редовност намират приложение разпоредбите на чл.98 ГП К /отм./ и чл. 100 ГПК отм., Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК отм., ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98 ГПК отм., тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото - чл. 100, ал. 3 ГПК отм., В. съд може сам като инстанция по същество /ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4/ да приложи чл. 100 ГПК отм., за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството.

Предвид изложените съображения решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.28, ал.З СК отм. е недопустимо като постановено при нередовна искова молба и следва да се обезсили. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение 15.04.2009 год. по гр. д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр. д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. иск за определяне на по-голям дял от придобитото през времетраене на брака им семейно имущество, на основание чл.28, ал.З СК отм..

Връща в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. иск с правно основание чл.21, ал. 1 СК отм..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ