О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3226
Гр. София, 20.06.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.25 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2266/25 г., намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 5.06.24 г. по гр. д. №2074/24 г. на Районен съд Варна в частта, с която Н. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. О., осъден е да заплати държавна такса и разноските по делото, сторени от противната страна в производството по ЗЗДН и е разпоредено да се издаде заповед за защита срещу Н. П. за наложената мярка за защита по отношение на П. О.. Молбата е подадена на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Като ново доказателство се сочи решение №3086/14.08.25 г. по гр. д. №3060/24 г. на Районен съд Варна, по което в с. з. от 15.07.24 г. е изслушано заключение на допуснатата комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза.
След образуване на делото по ел. поща е постъпила молба от Н. П. вх.№11342/17.06.25 г. с приложения, които са извън първоначално очертания с молбата за отмяна предмет на настоящото извънинстанционно производство.
Ответницата по молбата П. О. я оспорва като неоснователна.
ВКС намира молбата за отмяна за недопустима. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН. Съгласно указанията, дадени в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие са разяснени в т. 22 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и ТР № 2 от 25.11.2020 г по т. д. № 2/2019 ОСГК. Това производство не е исково и в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. В задължителните за съдилищата тълкувателни актове е прието, че производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е с характер на спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него. Поради изложеното съдебните актове по ЗЗДН не се ползват със СПН и не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК.
В случая влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по спорна съдебна администрация – по чл.12 и сл. ЗЗДН, и не формира сила на присъдено нещо. Затова не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както е посочено в т.4 от ТР №7/ 31.07.17 г. по т. д. №7/14 г. ОСГТК, и молбата за отмяната му следва да остане без разглеждане като недопустима.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на Н. М. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Варна от 5.06.24 г. по гр. д. №2074/24 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: