Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ПГ М. Т." ЕООД, с. Д. поле, представлявано от управителя Р. Б., против решение 321/19.02.2015 г. по адм. дело 1601/2014 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът: Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - юрисконсулт Калдъшев, е постъпила защита, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е бил РА 161306077/07.03.2014 г. издаден от М. Й. Л. - нач. сектор и И. У. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 480/19.05.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "ПГ М. Т." ЕООД, с. Д. поле е начислен допълнителен данък върху добавената стойност в размер на 1 821,66 лева, за данъчен период месец май 2013 г. Начисляването на данъка е направено на основание чл.79, ал.3 ЗДДС, поради установена липса на стоки /златни изделия/, за които дружеството е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се опровергават констатациите, установени с оспорения РА, за наличие на липса на стоки - златни изделия, в размер на 306.48 гр., поради което...