Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П. от гр. М.,чрез своя процесуален представител-адв.. Р., срещу

решение 7389/27.11.2013 г. по адм. дело 3526/2013 г.

на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР-31/12.03.2013 г., издадена от директора на Главна дирекция "Охрана" при Министерството направосъдието/ГДО/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материално правна незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационна жалба - директора на Главна дирекция "Охрана" при МП, чрез процесуален представител-юрк.. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК

, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Пемперски срещу заповед ЧР-31/12.03.2013г., издадена от директора на ГДО с която на основание чл.393,ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" , вр.

чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/

прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С влязло в сила решение от 08.10.2002. по АНД 531/2002 г. по описа на РС - М. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 343б и чл. 78а от НК , поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР

за заемане на държавна служба в системата на МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материално правните разпоредби.

Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че е било налице реабилитация по право на основание чл. 86 от НК

и в този смисъл съдът не е приложил правилно материалния закон. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР

за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по

чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР

, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по

чл. 78а от НК

. От анализа на

чл. 245 от ЗМВР

следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с

чл. 179, ал. 1, т 2 от ЗМВР

изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по

чл. 78а от НК

, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по

ЗМВР

.

Обосновано първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите на Пемперски относно не участието му в административното производство. При тези данни и с оглед обстоятелството, че не се касае за наказание наложено за нарушение на служебната дисциплина, правилно е преценено, че изискванията на

чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР

са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените изисквания.

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 150 /сто и петдесет/ лева на основание

чл. 78, ал. 8 от ГПК

вр.

чл. 144 от АПК

и

чл. 143, ал. 3 от АПК

, платими от касатора.

Воден от горното и на основание

чл. 221, ал. 2 от АПК

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 7389/27.11.2013 г. по адм. дело 3526/2013 г.

на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Д. П. П., жив. в гр. М., ул. "И. В." 34,ет.3,ап.8, да заплати 150 / сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.