Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Б. от гр. П. срещу Решение 2675 от 28.11.2013г., постановено по адм. дело 2795/2012г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменен Ревизионен акт /РА/ 161104286/27.03.2012г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 680/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ - Пловдив, с който за касатора са определени данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за дан. период 2004г. в размер на 143 065.49 лв. и лихви за забава - 122 690.42 лв.; за 2005г. 566 543.15 лв. и лихви за забава - 416 063.28 лв.; за 2006г. в размер на 117 615.34 лв. и лихви за забава 70 701.89 лв. и данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 92 113.85 лв. и лихви - 42 477.38 лв. и за 2008г. - в размер на 45 502.52 лв. и лихви 14 325.67 лв

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Намира, че изводите на приходните органи за установеност на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, обусловили провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122, ал.2 ДОПК, не са подкрепени от събраните доказателства. Възразява, че установените с РА задължения по ДОО и ЗОО за 2006 г. са погасени по давност, като в тези насоки излага общи доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, с който РА да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив, чрез процесуален представител, в о. с.з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата отменително касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ 161104286/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 680/14.06.2012г. на Директора на Дирекция ОУИ Пловдив, с който за И. Д. Б. са установени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за дан. период 2004г. в размер на 143 065.49 лв. и лихви за забава - 122 690.42 лв.; за 2005г. 566 543.15 лв. и лихви за забава - 416 063.28 лв.; за 2006г. в размер на 117 615.34 лв. и лихви за забава 70 701.89 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 92 113.85 лв. и лихви - 42 477.38 лв. и за 2008г. - в размер на 45 502.52 лв. и лихви 14 325.67 лв

За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е повторна и обхваща данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2004г. до 31.12.2008г. В хода на провеждането й приходните органи са установили, че за 2004г., 2005г. и 2006г. ревизираното лице не е подавало декларации за реализирани доходи. За 2007г. е подадена декларация за получении доходи от трудови правоотношения сВесим ЕООД, от наеми, от прехвърляне на права и имущество и от други източници, общо в размер на 25 607.33 лв., а за 2008г. посочените доходи са от същите източници и възлизат на 33 564.57 лв. Констатирано е още, че през раевизираните периоди лицето е осъществявало разходи за закупуване на множество недвижими имоти, предоставяло е заеми в големи размери, а също така е получавало и преводи в лева и валута по 37 броя банкови сметки/подробно описани в табличен вид на стр.25 до стр.68 на РД/. Отделно от това, И. Б. е придобил дялови участия на стойност общо 572 250лв. в С. Х. ООД, Б. И. ЕООД, И. И. ООД, Домино 93 ООД, Г. И. ЕООД, Бари бург ЕООД, Байконс ЕООД, Евростайл ЕООД, Бест вайн ООД и М. И. ЕООД. След съпоставка на декларираните и реално получении от лицето доходи, осъществените разходи и имущественото му състояние, ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, обуславящи определянето на данъчната основа и данъка по особения ред на ал.2 от същия член. След връчване на уведомление по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК и отчитане на относимите към лицето обсоятелства по чл. 122, ал.2 от ДОПК, приходните органи са определили основа по чл. 122, ал.4 ДОПК за отделните данъчни периоди както следва:

За 2004г. е формирана данъчна основа като разлика между извършените разходи и доказани приходи в размер на 288 809.20 лв. Към нея са прибавени постъпилите недекларираните приходи с неизяснен произход по банковите сметки в размер - 195 123,24 лв., както и недекларираните приходи от продажба на право на строеж - в размер на 11 772 лв., в резултат на което на основание чл. 35 от ЗОДФЛ е определена годишна данъчна основа в размер на 495 704.44 лв. и данък от 143 065.44 лв.

За 2005г. в данъчната основа са включени недекларирани приходи от продажби на право на строеж в размер на 11 525лв., постъпилите недекларираните приходи с неизяснен произход по банковите сметки в размер на 573 642.88лв. и сумата, получена от продажбата на имот на ХДК холдинг ЕООД в размер на 1 777 678.59лв., определена по реда на чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗОДФЛ отм. във връзка с чл.18, ал.1 от ЗОДФЛ и чл.13, чл.14, ал.1 и ал.3 от ЗКПО .

Така формираната годишна данъчна основа е определена в размер на 2 342 846.47 лв., а дължимият върху нея данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. възлиза на 566 543.15 лв.

За 2006г. при определянето на годишната данъчна основа са включени недекларираните доходите от продажби на право на строеж в размер на 8 975 лв., постъпилите суми по банковите сметки с неизяснен произход в размер на 4 483 738.93 лв., в резултат на което общият и размер е определен на 492 713.93 лв., а дължимият данък по чл. 35, ал.1 ЗОДФЛ отм. - на 117 615.34 лв.

За 2007г. са взети предвид недекларираните доходи от продажби на недвижими имоти в размер на 15 948.00 лв. и постъпилите суми с неизяснен произход по банковите сметки в размер 367 859.70 лв., формиращи годишна данъчна основа в размер на

409 415.03лв., върху която след съобразяване на декларираните от лицето в годишната данъчна декларация приходи, е изчислен дължим допълнителен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 92 113.85 лв.

За 2008 година са отчетени недекларираните доходи от продажби на недвижими имоти в размер на 113 079.15 лв. и постъпилите суми с неизяснен произход по банковите сметки в размер на 341 946.09 лв., формиращи годишна данъчна основа в размер на 488 589.81 лв. Към тази сума са прибавени декларираните от лицето в годишната данъчна декларация приходи и е определен дължим допълнителен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 45 502.52 лв.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, част от допълнителното заключение по която не е кредитирано от съда. Съобразно основното заключение на експерта лицето е получило доходи от голям обем сделки с недвижими имоти и банкови преводи с неустановен произход, които формират данъчни основи за съответните данъчни периоди в размери, надвишаващи за 2005, 2006, 2007 и 2008г. тези, определени от приходните органи.

След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че събраните от приходните органи доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно ревизиращите са приложили особения ред за облагане па ал.2 от същата разпоредба. Преценил е, че в хода на съдебното производство презумптивната вярност на констатациите в РА не е опровергана, а от допълнителното заключение по ССчЕ се установява, че размерите на данъчните основи за 2005, 2006 и 2008 год. са правилно определени. Въз основа на констатациите на експерта за 2004 и 2007 год. съдът е редуцирал размера на данъчните основи за тези периоди, в резултат на което е определил и сумите на следващия се данък.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Единственото оплакване в касационната жалба се отнася до неустановеността на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред на ал.2 от същата разпоредба. В тази връзка касаторът излага общи доводи, които се опровергават от събраните в хода на ревизионното производство доказателства.За 2004 год. ревизиращите са съставили паричен поток, който на годишна база установява превишение на разходите над приходите, субсумиращо се в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, предвиждаща констатирано несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Действително, за следващите данъчни периоди не е налице обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, но е установено получаването на недекларирани приходи, които правилно са квалифицирани като укрити и обосноваващи констатацията за основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. При наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК органите по приходите законосъобразно са провели ревизията по особения ред за облагане по аналог, при който съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна материална доказателствена сила. Тяхната вярност не е опровергана в хода на съдебното производство, с оглед на което решаващият състав обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че РА, в потвърдената му част, е законосъобразен. С него не са определени допълнителни задължения за ОВ за ДОО и ЗЗО за 2006г., поради което релевираното в касационната жалба възражение за погасяването им по давност е неотносимо. Като е достигнал до извод, че в горепосочената му част РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение до размера, предвиден в чл. 161, ал.1 от ДОПК.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 2675 от 28.11.2013г., постановено по адм. дело 2795/2012г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

Б.Л.