Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Б. Т. Г. против решение 162 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. 725/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. Т. Г. подадена против уведомително писмо с изх. 02-130-6500/2793 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 година на ИД на ДФЗ.
В подадената жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде обезсилено или отменено.
Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ Земеделие" РА оспорва жалбата и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 от АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Б. Т. Г. срещу отказ на директора на ДФ Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ в размер на 260.25 лева по Схемата за единно плащане на площ и 7.92 лева по схемата за национално доплащане на площ, обективиран в уведомително писмо с изх.
02-130-6500/2793 от 12.08.2014 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие"...