6№ 3135/18.06.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 807 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1433/2024 г. по гр. д. № 422/2024 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 519/11.12.2023 г. по гр. д. № 165/2022 г. на Районен съд – Асеновград:

· е признал за установено в отношенията с Потребителна кооперация „Победа“, че Община Лъки не притежава 1/4 ид. части от собствеността върху девет гори в [населено място], общ. Лъки, обл. Пловдив, и не притежава 1/9 ид. части от собствеността върху двадесет и една гори в [населено място], общ. Лъки, обл. Пловдив, описани в решението;

· отхвърлил е исковете по чл. 59 ЗЗД за сумите 12 647.09 лв. – обезщетение за това, че в периода 27.03.2019 г. – 31.12.2019 г. ПК „Победа“ е ползвала горите без основание, и 12 647.09 лв. – за ползването на горите без основание и в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и

· е отхвърлил исковете по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумите 2 652.38 лв. и 1 366.59 лв. – законни лихви, изтекли върху главниците в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.

Решението се обжалва от Община Лъки с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за допустимост по инцидентните искове и изцяло – за проверка за правилност. В обосноваване на частичната недопустимост на въззивното решение касаторът повдига следните процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът твърди, че владее имота за себе си, но не твърди, че го е придобил по давност или че го е...