Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р. К. П. от гр. Я. срещу решение 73 от 15.05.2013г., постановено по адм. д. 51/2013г. по описа на Административен съд - Ямбол.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв.. Х., който поддържа касационната жалба с допълненията към нея, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът, Общински съвет - Ямбол, редовно призован, не се представлява и не представя писмено становище по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Адм. д. 51/2013 г. по описа на АС-Ямбол, съобразно Определение 748/16.01.2013г. по адм. д. 15469/2012г. на ВАС, е образувано по исково заявление на Р. П. вх. 1503/27.09.2012 за отмяна като незаконосъобразен на изричния отказ на Общински съвет Ямбол да уважи искането на Петров вх. 1503/27.09.2012 за отпускане на еднократна финансова помощ и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от този незаконосъобразен изричен отказ в размер на 5000 лв.

С обжалваното решение АС - Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. П. срещу изричния отказ на общински съвет - Ямбол, обективиран в Решение по т.4 от Протокол ХV от 19.12.2012г. на общинския съвет за отпускане на еднократна финансова помощ и е оставил без разглеждане предявения от Р. П. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв за претърпени от него вреди от същия незаконосъобразен отказ, като е прекратил производството по делото по отношение иска за вреди.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд Ямбол, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че атакуваният изричен отказ на ОбС-Ямбол, обективиран в решение по т.4 от заседание на общинския съвет, проведено на 19.12.2012г., е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразен.

Съдът, преценявайки искането на жалбоподателя за отпускане на еднократна помощ, липсата на твърдения в него за наличие на конкретен здравословен проблем, съответно на доказателства в тази насока и, позовавайки се на Правилника за определяне реда и начина за отпускане на еднократна помощ за здравословни проблеми, приет от ОбС-Ямбол / чл.9, чл.12, ал.2 и ал.4/ е приел, че отказът за отпускане на еднократна помощ е издаден при спазване на процесуалните правила изрично решение на ПК по здравеопазване към общинския съвет от 05.06.2012г. и в съответствие с материалния закон . Не са налице предвидените в Правилника материалноправни предпоставки, за да бъде отпусната на жалбоподателя исканата еднократна помощ същият не твърди и не доказва наличие на спешен здравословен проблем или изключителна нужда. По горните съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт.

Доколкото с оспорването на изричния отказ на ОбС-Ямбол е съединен и иск за имуществени вреди в размер на 5000 лв, претендирани от ищеца в резултат на отказа за предоставяне на еднократна помощ, а отмяната на административния акт се явява предпоставка за допустимостта на исковата претенция, съдът на основание чл.207, ал.2 от АПК е оставил без разглеждане предявения от Р. К. П. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лв като недопустим и е прекратил производството по делото в тази част. Съдебното решение е правилно.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради неотчитане на обстоятелството, че общинската администрация не е оказала нужното съдействие на молителя, не му е указала какви документи следва да представи и се е възползвала от незнанието му. На първо място в сила е правилото, че незнанието на закона не оправдава никого. На следващо място -служителите на общинската администрация биха дължали съдействие, ако Р. П. беше заявил с искането си наличието на спешен здравословен проблем, за който може да се отпусне от общинския съвет еднократна помощ съгласно Правилника за определяне реда и начина за отпускане на еднократна помощ за здравословни проблеми, приет от ОбС-Ямбол.

Доколкото в исковото заявление на Петров подобни твърдения липсват, неоказването на съдействие от страна на общинската администрация с цел събиране на допълнителни доказателства не опорочава постановения по делото изричен отказ на Петров да бъде отпусната исканата еднократна помощ.

Правилно АС-Ямбол е приел, че отказът на ОбС да отпусне на касатора еднократна помощ е постановен от компетентен по смисъла на Правилника на общинския съвет орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. С. П. на ОбС-Ямбол решението на общинския съвет дали да отпусне или не исканата еднократна помощ, следва да се предхожда от съответно решение на Постоянната комисия по здравеопазване към общинския съвет / чл.12 ал.1 от Правилника/, каквото решение на тази постоянна комисия е прието, видно от Протокол 12 /05.06.2012г. ПК по здравеопазване е отказала предоставянето на еднократна финансова помощ на Петров по неговото заявление поради непосочването на спешен здравословен проблем.

Съдебното решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. Законосъобразно съдът е заключил, че жалбоподателят нито твърди в заявлението си, нито доказва че има спешен здравословен проблем, наличието на какъвто съставлява единственото материалноправно основание за отпускане на исканата помощ. Поради липсата на материалноправно основание за отпускане на помощта, правилно съдът е приел изричния отказ на ОбС-Ямбол по т.4 от Решение по протокол ХV от 19.12.2012г. за законосъобразен като постановен в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК искът за вреди следва да бъде насочен срещу юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния акт. Надлежният ответник в конкретния случай е не общински съвет - Ямбол, а община-Ямбол.

Предвид обстоятелството, обаче, че с жалбата срещу изричния отказ на общинския съвет е предявен и иск за обезщетение по чл.1, т.1 от ЗОДОВ в размер на 5000 лв, претърпени от същия акт и с оглед отхвърляне на оспорването, правилно и в съответствие с нормата на чл.207, ал.2 от АПК, АС-Ямбол е оставил без разглеждане така предявения иск като недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 73 от 15.05.2013г., постановено по адм. д. 51/2013г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. С./п/ А. Р.

А.Р.