Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД срещу решение 6858 от 12.12.2012 г. по адм. д. 2673/2012 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба с

рещу акт за установяване на задължение по декларация 013 от 29.06.2011 г., издаден от началник отдел МДТ К. поляна при СО, потвърден с решение МДТ 7000-27 от 28.12.2011 г. на директора на дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси при Столична община. След публикуването на

решение 11 от 26.11.2013 г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело 20/2013 г .

на КС , жалбоподателят подъдржа становището, че не дължи местен данък на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗМДТ.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси в Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата следва да се остави без уважение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че процесният имот подлежи на облагане с местен данък съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и не са налице предвидените от закона изключения за облагането с данък за 2010 г., респ. които да освобождават собственика на имота от заплащането на данъка съгласно чл. 24 от ЗМДТ. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ предназначението на поземлените имоти е от значение за облагането им с данък върху недвижимите имоти единствено в случаите, когато същите са извън строителните граници на населените места и селищни образувания и съответно, облагането се предвижда за поземлените имоти, които имат предназначението по чл. 8, ал.1 от ЗУТ съгласно продробния устройствен план.

Съобразно анализа на нормата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ законът предвижда облагане за поземлените имоти в строителните граници на населените места, независимо от конкретното им предназначение по смисъла на чл. 8, ал.1 от ЗУТ. По делото е установено, че процесният имот 844 попада в строителните граници на населеното място, не се установява имотът да попада в изключенията на чл.10, ал. 2 ал. 4 от ЗМДТ.

Твърдения на жалбоподателя, основани на липсата на отчуждаване, както и на действието на ЗУЗСО и действащия ОУП, са неотносими към условията за възникване и съществуване на задължението за данък върху недвижимите имоти по ЗМДТ от собственика на имота. При липсата на започната и проведена отчуждителна процедура по ЗОС, само въз основа на предвижданията на ОУП не може да се приеме, че имотът, отреден за озеленяване, е публична общинска собственост и на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ да се счита освободен от заплащане на данък и без значение за предмета на спора е обстоятелството дали в процесния имот има рекламно съоръжение и на какво основание е поставено. Решението е правилно.

С обжалваното съдебно решение Административен съд София град правилно е отхвърлил жалбата на Ес Пи Дивелопментс ЕООД срещу акт за установяване на задължение 013/29.06.2011 г. на началник отдел МДТ Красна поляна при СО за определения му данък за недвижими имоти за 2010 г. и съответните лихви по подадената декларация от 07.01.2009 г. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му.

В настоящия казус имотът, по отношение на който е определен данъка е собственост на жалбоподателя. В чл. 10, ал.1 е предвидено, че данък върху недвижими имоти се отнася до всички такива в строителните граници на недвижимите имоти, а за тези извън тях това е валидно при определено съгласно ПУП предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята.

Неоснователен е доводът, че в случая е приложим чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, съгласно която норма се освобождават от данък паркове, спортни игрища и др. подобни за обществени нужди. Позоваването на промененото предназначение на недвижим имот, съгласно ЗУЗСО и приетият ОУП от 2009 г. от жилищно застрояване в терен за локални градини и озеленяване не формира характеристика на имота, като предназначен за обществени нужди по смисъла на чл. 24 от ЗМДТ. В случая не е налице отчуждителна процедура и уреждане на отношенията по повод извършената промяна на предназначението, поради което не е променен собственика на недвижим имот, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчното задължение възниква за собственика. Доводите за продължителност на процедурата по чл. 17 и сл. от ЗУЗСО са неотносими към спора по настоящото производство.

Съгласно чл.13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали имотът се ползва или не. Освен това данъкът е определен, съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ и няма доказателства да е декларирано обстоятелство, водещо до корекция или отпадане на задължението.

Доводите на касатора за отмяна на съдебното решение не следва да бъдат споделяни. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая се касае за недвижим поземлен имот, собственост на касатора, който е в строителните граници на гр. С., поради което данъкът за недвижимия имот е дължим. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че процесният поземлен имот не попада в хипотезите на чл. 10, ал. 2-4 от ЗМДТ, за да не подлежи с облагане с данък върху недвижимите имоти. Освен това за процесния недвижим имот не намира приложение и разпоредбата на чл. 24 от ЗМДТ (в този смисъл е постановеното от ВАС решение по адм. д. 568/2013 г.). Тази разпоредба не намира приложение, защото недвижимият имот не попада в нито една от категориите, посочени в тази норма.

Поради това правилен е направеният извод за законосъобразност на акта.

Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението за обсъждане на всички доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, вкл. и твърдението за приложимост на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният администативен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6858 от 12.12.2012 г. по адм. д. 2673/2012 г. на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Д. М.

П.Н.