О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1911

гр. София, 18.06.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2850 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Г. Х. като Едноличен търговец „Нивема-96-М. Х.“ чрез процесуален представител адвокат П. Й. срещу решение № 420 от 27.06.2024 г. по в. т. дело № 253/2024 г. на Апелативен съд - София, 13 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 5 от 09.01.2024 г. по т. дело № 95/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, 7 състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Х. като ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ срещу „С. Г. Груп“ ЕАД за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на „С. Г. Груп“ ЕАД за сумата 26 075,10 лв. - главница, дължима по запис на заповед, издаден на 03.01.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2011 г., сумата 710,75 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата 521,51 лв. - държавна такса, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 847/2011 г. на Районен съд - Петрич и е образувано изп. дело № 599/2011 г. на ЧСИ № 701, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 71/24.07.2019 г. по гр. дело № 2576/2018 г. на ВКС, ГК, Ш г. о., определение № 322/21.05.2012 г. по ч. т. д. № 256/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 105/07.02.2018 г. по ч. т. д. № 62/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 50254/01.06.2023 г. по гр. д. № 3364/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.:

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?

2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?

3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като трите въпроса са потварящи се и са решени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 243/2017 г. по т. д. № 3501/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Излага, че разясненията, дадени в цитираното от касатора решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС касаят разграничаването на една от изброените от законодателя групи частни правоприемници по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК - поръчителят и солидарният длъжник, с цел да бъде отграничено правното им положение от това на всички останали лица извън чл. 429, ал. 1 ГПК, т. е. визират се случаите, в които лицето, което не се легитимира като титуляр на вземането на нито едно от изброените в чл. 429, ал. 1 ГПК основания, ще трябва да се снабди с нов изпълнителен титул с цел удовлетворяване на придобитото вземане, какъвто не е процесният случай. Ответникът релевира доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 847/20.05.2011 г. по ч. гр. дело № 811/2011 г. на РС - Петрич на 20.05.2011 г. е издаден изпълнителен лист за осъждането на ищците да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД /„ПИБ“ АД/ сумата 26 075,38 лв., представляваща главница по запис на заповед от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2011 г. до изплащането, сумата 521,51 лв. - държавна такса и сумата 710,75 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и че въз основа на изпълнителния лист по искане на кредитора „ПИБ“ АД е образувано изп. дело № 599/2011 г. на ЧСИ рег. № 701 при КЧСИ.

Предвид годината на образуване на изпълнителното производство – 2011 г., съдебният състав е приел, че приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което с образуване на изпълнителното дело давността се счита освен за прекъсната и за спряла. Позовавайки се на задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, и предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г. /момента на приемане на ТР № 2/26.26.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ въззивната инстанция е счела, че давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Съобразила е, че вземането е установено със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, длъжниците не са упражнили правото си на възражение срещу заповедта, поради което е приложима общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Относно прекъсването и спирането на давностния срок за вземането срещу М. Х. като ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ са установени и следните обстоятелства: 5-годишният давностен срок е бил прекъснат с подадената от взискателя молба от 17.07.2017 г., с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Х.; след прекъсването е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок; след последното прекъсване на давността на 17.07.2017 г. теченето на срока е било спряно по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците /загл. доп. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./; спрените давностни срокове по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП са продължили да текат, считано от 21.05.2020 г., съобразно предвиденото в разпоредбата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“; следователно след спирането за срок от 2 месеца и 7 дни, считано от 21.05.2020 г. е продължил да тече остатъкът от давностния срок, започнал да тече от 17.07.2017 г.

Въззивният съд е приел, че давността не е прекъсната с подаването на молба от 18.08.2020 г. за замяна на първоначалния взискател „ПИБ“ АД с цесионера и настоящ ответник „С. Г. Груп“ ЕАД, защото в подадената молба липсва посочване на изпълнителен способ или възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Намерил е за неоснователно оплакването на ищците /въззивници във въззивното производство/ за неправилно конституиране на цесионера по съображения, че със сключения договор за цесия от 07.12.2018 г. цесионерът е придобил качеството на частен правоприемник на цедента, доколкото предмет на прехвърлянето са определени вземания, в резултат на което приложение намира разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, като издаденият изпълнителен лист в полза на взискателя представлява изпълнителен титул и в полза на неговия частен правоприемник - цесионера, без да е необходимо последният да се снабдява с такъв в негова полза.

Установено е, че течащият давностен срок отново е бил прекъснат с подадената от цесионера „С. Г. Груп“ ЕАД нова молба за образуване на изпълнително дело на 09.02.2021 г., в резултат от което е образувано изп. дело № 111/2021 г. на ЧСИ рег. № 891, защото в посочената молба се съдържа изявление за възлагане извършването на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Прието е, че е налице ново прекъсване на давностния срок на 21.07.2021 г., когато по силата на възлагането ЧСИ е наложил запор върху установените банкови сметки на длъжника Х. и в качеството й на ЕТ „Нивема-96-М. Х.“.

Направен е извод, че към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, на 16.05.2023 г. от страна на длъжника ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ течащият в негова полза 5-годишен давностен срок не е изтекъл и искът на този солидарен длъжник за отричане на изпълняемото право на взискателя е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав съобразно правомощията си съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК конкретизира поставения от касатора трети процесуалноправен въпрос по следния начин: Намира ли приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК по отношение на цесионера, който не фигурира в изпълнителния лист и е конституиран на мястото на първоначалния взискател след образуване на изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен в хода на изпълнителното производство?

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София по трите релевантни процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

В цитираното от касатора решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о. е прието, че разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД /със законна суброгация/, само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права. В конкретния случай не се касае до законна суброгация, а до хипотезата на частно правоприемство, произтичащо от договор за цесия. Съгласно константната практика по релевантните процесуалноправни въпроси, обективирана в решение № 50069/03.07.2024 г. по т. д. № 1470/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение 50026/17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, е допустимо конституирането на взискател /цесионер/ по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането след образуване на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния му обхват, да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместване на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Посочената разпоредба намира приложение по отношение на цесионера, който не фигурира в изпълнителния лист и е конституиран на мястото на първоначалния взискател след образуване на изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен в хода на изпълнителното производство. Конституирането на цесионер на основание чл. 429, ал. 1 ГПК следва да се разграничава от конституирането на поръчител или солидарен длъжник, както и от присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Поради това, че не се касае до законна суброгация, а до частно правоприемство, произтичащо от договор за цесия, цитираното от касатора решение на ВКС в останалата част е неотносимо към релевантните процесуалноправни въпроси.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС при извода за неоснователност на оплакването на ищците /въззивници във въззивното производство/ за неправилно конституиране на цесионера по съображения, че със сключения договор за цесия от 07.12.2018 г. цесионерът е придобил качеството на частен правоприемник на цедента, доколкото предмет на прехвърлянето са определени вземания, в резултат на което приложение намира разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, като издаденият изпълнителен лист в полза на взискателя представлява изпълнителен титул и в полза на неговия частен правоприемник - цесионера, без да е необходимо последният да се снабдява с такъв в негова полза.

Неоснователен е и релевираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София в обжалваната му част. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 420 от 27.06.2024 г. по в. т. дело № 253/2024 г. на Апелативен съд - София, 13 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 5 от 09.01.2024 г. по т. дело № 95/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, 7 състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Х. като ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ срещу „С. Г. Груп“ ЕАД за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на „С. Г. Груп“ ЕАД за сумата 26 075,10 лв. - главница, дължима по запис на заповед, издаден на 03.01.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2011 г., сумата 710,75 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата 521,51 лв. - държавна такса, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 847/2011 г. на Районен съд - Петрич и е образувано изп. дело № 599/2011 г. на ЧСИ № 701, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.